Трябваше да се досети, че има нещо гнило. Стратегиите му рядко вървяха според плана, когато в тях бе замесена Алис. Така или иначе, просто не можеше да повярва, че е отишла в Рейвънхол.
— Така е, сър — каза Ълбърт. — Попитай когото искаш. Младият Реджиналд дойде тук тази сутрин и помоли за помощ за него и майка му.
— Реджиналд?
— Синът и наследникът на сър Винсънт, милорд. Не знаеше как другояче да защити майка си и крепостта на баща си, сър. Лейди Алис му каза, че е сигурна, че твоето желание би било да отиде да помогне на Рейвънхол.
— Не би се осмелила да отиде в Рейвънхол — каза тихо Хю. — Дори Алис не би ме предизвикала по този начин.
Ълбърт преглътна.
— Тя сметна, че е абсолютно необходимо, милорд.
— Огън и жупел! — Хю погледна към коняря, който дойде да вземе коня му. — Доведи ми отпочинал кон.
— Да, милорд. — Момчето хукна към оборите.
— Сър? — Бенедикт подаде юздите на коня си на друг прислужник. — Какво не е наред? Да не се е случило нещо с Алис?
— Още не — отвърна Хю. — Но ще и се случи съвсем скоро. Лично ще се погрижа за това.
Алис усещаше напрежението в голямата зала на крепостта Рейвънхол, но се преструваше, че не забелязва нищо. Седеше с Ема до камината и разговаряха тихо. Реджиналд седеше близо до тях.
От време на време Алис улавяше гневния поглед на Ема към Едуард, който се бе настанил безгрижно в креслото на сър Винсънт. Похапваше си сладки от една купа, сякаш се намираше у дома си. Трима от опърпаните му войници седяха на близката пейка. Очите им бяха вперени в Дънстън и двамата рицари, които стояха близо до Алис. Останалите войници от Скарклиф бяха сменили хората на Едуард върху стените на крепостта.
— Не искам да те обиждам, Алис — промълви Ема, — но изглежда така, сякаш тази крепост бе превзета два пъти в разстояние на два дни. Един път от хората на Едуард, а сега от тези на сър Хю.
— Ще си получиш обратно крепостта веднага щом Хю се върне от Лондон — Алис си взе шепа ядки. — Той ще се оправи с Едуард.
— Моля се да си права. — Ема въздъхна. — Но съдейки по това, което ми е казвал съпругът ми за историята на това семейство, не съм сигурна, че ще е толкова просто. Ами ако сър Хю реши да не се противопоставя на Едуард?
— Няма да го направи.
— Тревожа се и за теб, Алис. Какво ще каже сър Хю, когато разбере какво направи днес? Много вероятно е да го приеме като предателство спрямо него.
— Не, ще разбере, щом му обясня всичко — Сър Хю ще ме изслуша.
Реджиналд прехапа устни.
— Ами ако е прекалено ядосан, за да се вслуша в обясненията ти, мадам?
— Само самообладанието е по-голямо от интелигентността на лорд Хю — каза гордо Алис. — Няма да предприеме нищо, преди да е обмислил положението.
От двора се чу приглушен вик. По камъните изчаткаха копита. Дънстън се размърда, изправи се и погледна към хората си.
— А, тъкмо навреме. — Едуард се надигна и погледна победоносно към Алис. — Изглежда, че сър Хю най-после пристигна. Съвсем скоро ще разберем какво има да каже той за присъствието на годеницата си в дома на врага си.
Алис не му обърна внимание.
Отвън трещяха гръмотевици, известяващи пристигането на бурята, която чакаха цял следобед. Само след миг вратата се отвори.
Дънстън срещна погледа на Алис.
— Казват, че е по-лесно да извикаш дявола, отколкото да го възпреш, мадам. Ти определено имаш дарба за първото. Нека всички се помолим да имаш някакви умения да сториш и второто.
Глава 15
Хю влетя в дома на заклетия си враг със смъртоносната грация на хищник. Носеше със себе си растящата ярост на бурята и тъмното обещание за предстоящата нощ. Черното му наметало се вееше като вихрушка около черните му ботуши. Гарвановата му коса беше разбъркана от вятъра. Очите му имаха цвета на разтопен кехлибар.
Не беше облечен с доспехите си, но гънките на наметалото му бяха отметнати назад, откривайки черния кожен колан за меча. Едната му огромна ръка лежеше на дръжката.
Никой не помръдна. Всички в залата се взираха във видението, което се бе материализирало от надвисналата буря.
Хю огледа залата с пронизваш поглед. Алис разбра, че в този миг той прецени цялата ситуация.
Начинът, по който присъствието му веднага изпълни залата, спираше дъха. Той предизвикваше уважението на всички.
Едуард от Локтън вече изглеждаше по-дребен и много по-малко страшен, отпреди малко. За жалост, изглеждаше точно толкова зъл и подъл.
Погледът на Хю се спря върху Алис.
— Дойдох за годеницата си. — Гласът му беше шепот, но се чу и в най-далечния ъгъл на тихата стая.