— Мили Боже! — Ема докосна гърлото си с ръка Реджиналд гледаше Хю с любопитство.
— Много е голям, а?
Едуард скочи на крака, сякаш освободен от някаква магия.
— Сър Хю. Добре дошъл в този дом. Лейди Алис е моя почетна гостенка.
Хю не му обърна внимание.
— Алис. Ела тук.
— Хю. — Алис стана, вдигна полите си и тръгна през залата, за да го поздрави както подобава — Милорд, много се радвам да те видя. Страхувах се, че ще се забавиш още един ден. Сега ще можеш да оправиш тази работа.
— Какво правиш тук, Алис? — Очите на Хю отразяваха пламъците на огъня.
— Милорд, моля да ме изслушаш и всичко ще се изясни. — Алис спря точно пред него. Направи дълбок реверанс и склони глава. — Мога да обясня всичко.
— Да, без съмнение. И ще го направиш, но по-късно. — Хю не протегна ръка да й помогне, докато тя се изправяше бавно. — Ела. Тръгваме си.
Той се завъртя на пета.
Зад Алис Ема издаде тих, отчаян звук.
— Всичко ще бъде наред, мамо — прошепна Реджиналд. — Ще видиш.
— Един момент, милорд — обади се Алис. — Сър, страхувам се, че още не можем да си тръгнем оттук.
Хю спря и се обърна бавно към нея.
— И защо не?
Алис събра всичкия си кураж. Не беше лесно. Знаеше, че трябва да бъде внимателна. Единственият й съюзник в този момент беше собствената му интелигентност.
— Първо трябва да кажеш на Едуард от Локтън да се махне заедно с хората си от тази крепост.
— Така ли?
Едуард се изсмя дрезгаво, приближавайки се към тях.
— Годеницата ти е едно очарователно малко създание, милорд, но очевидно е твърдоглава и със силна воля. — Ухили се към Алис. — Признавам, че ти завиждам за удоволствието да я опитомяваш. Обзалагам се, че е много интересно.
Алис се извърна към него.
— Стига толкова, противен идиот такъв! За кой се мислиш? Нямаш никакви права тук, в този дом. Сър Хю скоро ще те изгони.
Жълтите зъби на Едуард проблеснаха в брадата му. Погледна с разбиране към Хю.
— Ако искаш мнението ми, милорд, бил си прекалено снизходителен с тази дама. Тя, изглежда, си мисли, че може да ти заповядва, сякаш си слуга. Някой и друг удар с камшик сигурно ще я научат да си държи езика зад зъбите.
— Още една обида към годеницата ми — каза много тихо Хю — и ще те посека точно там, където си стоиш. Разбираш ли ме, Едуард?
Алис засия доволна.
Едуард трепна, но бързо се окопити.
— Сър, не исках да я обиждам. Просто казах мнението си. Аз самият понякога харесвам такива дами.
Алис го изгледа отвратена, после се обърна към Хю:
— Кажи му да се маха, сър. Няма никаква работа тук.
— Ха! Жени. — Едуард поклати огромната си глава. — Не разбират как е устроен светът, нали, милорд?
Хю го наблюдаваше с разсеяния интерес на добре нахранен ястреб, загледан в прясно месо.
— Защо си дошъл тук?
Лукаво пламъче проблесна в злите очи на Едуард.
— Не е ли очевидно, сър? Не е тайна, че господарят а Рейвънхол вече няма нито достатъчно пари, нито достатъчно хора, за да защитава земите си.
— И ти реши да ги завземеш, докато го няма? — В гласа на Хю се долавяше само хладно любопитство.
— Добре известно е, че си се заклел пред Еразъм от Торнууд да не вземаш тези земи. — Едуард разпери ръце. — Репутацията ти на човек, който не престъпва клетвите си, е легендарна, сър. Но обетът ти към твоя сеньор не се отнася за останалите от нас, бедните рицари, които трябва сами да се грижим за себе си, нали така?
— Да, така е.
Едуард се ухили.
— Еразъм от Торнууд умира, това е ясно. Той няма да тръгне да защитава Рейвънхол.
Ема изстена.
— Няма да вземеш наследството на сина ми, сър Едуард.
Малките очички на Едуард проблеснаха.
— И кой ще ме спре, лейди Ема?
— Сър Хю ще те спре — каза високо Реджиналд. — Лейди Алис обеща.
Едуард изсумтя.
— Не се прави на глупак, момче. Лейди Алис не командва своя лорд, каквото и да си мисли тя. Точно така е и тя скоро ще го разбере.
Реджиналд стисна юмруци и се обърна към Хю:
— Сър Едуард се опита да нарани майка ми. Лейди Алис каза, че ти няма да му позволиш да остане в Рейвънхол.
— Разбира се, че няма да му позволи — обади се Алис.
Ема пристъпи напред и вдигна ръце в умолителен жест.
— Милорд, знам, че в сърцето ти няма топли чувства към този дом, но те моля да зачетеш обещанието на годеницата си.
— Ще го направи — увери я Алис. — Лорд Хю остави управлението на мен. Повери ми властта да действам от негово име и ще ме подкрепи.
— Тя обеща, че ти ще ми помогнеш да спася крепостта на баща ми. — Реджиналд се взираше очаквателно в Хю.
Едуард се плесна по бедрото, сякаш току-що бе чул хубава шега.