— Момчето има много да учи, а?
Двама от хората му се засмяха пресилено.
— Достатъчно. — Хю отново накара всички да млъкнат само с една-единствена дума. Погледна към Едуард — Вземай хората си и се махай.
Едуард премига.
— Какво?
— Чу ме — тихо каза Хю. — Излез оттук незабавно или ще заповядам на хората си да превземат крепостта. — Огледа още веднъж залата, явно преценявайки положението на Дънстън и войниците от Скарклиф. — Няма да са необходими повече от няколко минути, за да го сторя.
Едуард побесня.
— Да не си си изгубил ума, човече? Ще спасиш тази крепост, подчинявайки се на заповедите на една жена?!
— Лейди Алис каза истината. Аз я оставих да управлява от мое име, затова ще подкрепя решението й.
— Това е лудост — озъби се Едуард. — Не можеш да ме изгониш оттук.
Хю сви рамене.
— Случайно забелязах, докато влизах в крепостта, че моите хора имат числено превъзходство на стените. Изглежда също, че в тази зала сър Дънстън държи нещата под контрол. Искаш ли да проверим дали съм прав?
Едуард почервеня от ярост, но изведнъж на лицето му се появи лукав израз.
— Проклятие. Сега разбирам. Искаш сам да завладееш тази крепост, нали? Въпреки обета ти пред Еразъм, смяташ да се възползваш от положението и да заграбиш тези земи, за да си отмъстиш на Рейвънхол. Уважавам това, сър, но може би би се замислил над евентуален съюз с мен?
— Милорд Хю — извика отчаяно Ема — Моля те, имай милост.
— За Бога! — Алис сложи ръце на хълбоците си и се намръщи към Едуард — Не ставай по-голямо магаре, отколкото ти понася, сър Едуард. Лорд Хю не би си и помислил да наруши клетвата си. — Обърна се към Хю. — Така ли е, милорд?
Хю наблюдаваше Едуард.
— Честта на един мъж е толкова добра, колкото и дадената от него дума. Лейди Алис действаше от мое име, когато ти заповяда да излезеш от тази зала, Едуард. Властта, която притежава тя, идва от мен. Разбираш ли?
— Не можеш да имаш това предвид, милорд — заекна Едуард — Ще позволиш на някаква си жена да дава заповеди вместо теб?
— Тя е моя годеница — каза студено Хю.
— Да, но…
— Което означава и негов партньор — заяви Алис.
— Напусни веднага — каза Хю. — Или се приготви за битка.
— По дяволите — изрева Едуард. — Не мога да повярвам.
Хю стисна дръжката на меча си. Едуард бързо отстъпи назад.
— Не искам война с теб, сър Хю.
— Тогава се махни оттук.
— Ха! Кой би повярвал, че Хю Непреклонния е омагьосан от някаква червенокоса, хаплива…
— Достатъчно — каза Хю.
Едуард се изплю на рогозките.
— Помни ми думата, ще съжаляваш за деня, в който си се предал на женско очарование.
— Може би, но това е мой проблем, не твой.
— Стигат ми толкова глупости. — Едуард се обърна и тръгна към вратата, давайки знак на хората си да го последват.
Хю погледна към Дънстън.
— Изпрати го до портата.
Дънстън сякаш се отпусна.
— Да, милорд. — Той махна към войниците от Скарклиф.
Алис гледаше доволно как Едуард и хората му си отиват.
— Ето, видя ли, Реджиналд? Казах ти, че всичко ще бъде наред.
— Да, милейди. — Реджиналд гледаше към Хю със страхопочитание.
Ема стисна здраво ръцете си. Тревожният й поглед се премести от Алис към Хю.
— Милорд, моля те да не… Искам да кажа, трябва да те попитам дали възнамеряваш да… да… — Тя млъкна безпомощно.
Алис знаеше какво си мисли Ема. Би било прекалено лесно за Хю да превземе това, което Едуард от Локтън току-що изгуби.
— Хайде, хайде, Ема. Лорд Хю не заплашва Рейвънхол.
— Няма да превзема тази крепост, милейди — каза безстрастно Хю. — Дал съм дума на сър Еразъм от Торнууд и въпреки това, което си мислят някои хора, той е все още жив. А докато е жив, верността ми му принадлежи.
Ема се усмихна с треперещи устни.
— Благодаря ти, милорд. Знам, че клетвата ти не те задължава да се притечеш на помощ на Рейвънхол. За теб би било много удобно да я оставиш в ръцете на Едуард от Локтън.
— Да. — Хю погледна Алис с неразгадаем поглед. — Много удобно.
Реджиналд пристъпи напред и се поклони пред Хю.
— От името на баща ми, сър, ти благодаря за оказаната днес помощ.
— Не благодари на мен — отвърна Хю — Това беше работа на годеницата ми.
— Тя беше великолепна — обади се Ема. — Вечно ще й бъдем благодарни. Бяхме изгубени без нея.
Алис се усмихна щастливо.
— Не беше кой знае какво. Просто използвах властта на легендарната репутация на лорд Хю.
— Точно това направи. — Очите на Хю горяха. — И съвсем скоро ще научиш, че всяка власт си има цена.
— Тя го направи с добри намерения, милорд. — Дънстън наблюдаваше като хипнотизиран как Хю бавно върти чашата вино в ръцете си. — Тя е жена, в края на краищата. Когато младият Реджиналд я помоли да спаси майка му, тя просто не можа да намери сили да му откаже.