Хю се взираше в пламъците в огнището. Бе дошъл направо тук, в работния си кабинет, веднага щом се върна от Рейвънхол с Алис и хората си. Не бе имал възможност да разговаря с Алис по време на бързата езда през бурята.
Отвън пелени от дъжд и вятър брулеха черните стени на Скарклиф. Ураганът беше като огледало на собственото му настроение. Беше стигнал толкова близо. Ръката му стисна още по-силно чашата. Толкова близко. Отмъщението беше само на една ръка разстояние.
— Като се има предвид първоначалното ти мнение за годеницата ми, много ме учудва това, че сега я защитаваш, Дънстън.
Дънстън се изчерви.
— Тя не би могла да знае за плановете ти, сър.
— Всичко беше толкова удобно. — Хю погледна в сърцето на огъня. — Рейвънхол беше на ръба на катастрофата. Винсънт продава малкото останало от земите си, за да плаща за безкрайните си турнири. Дори не бе оставил достатъчно хора, за да пазят замъка му, който щеше да падне в ръцете на някой като Едуард от Локтън.
Дънстън си пое рязко дъх.
— Знам, че чакаше Рейвънхол да падне сам.
— Това е толкова проста стратегия, Дънстън.
— Да.
— Но тя успя да се заплете в мрежата ми. Тя провали всичко.
Дънстън се покашля.
— Ти наистина я остави да управлява Скарклиф, сър.
— Скарклиф. Не Рейвънхол.
— Не й изясни границите на властта й — настояваше Дънстън.
— Грешка, която няма да допускам в бъдеще. — Хю отпи от виното си — Винаги се уча от грешките си, Дънстън.
— Сър, трябва да ти кажа, че тя действа с изключителна смелост. Никога не съм виждал нещо подобно. Мина през вратите на Рейвънхол с въоръжени мъже зад гърба си така, сякаш беше кралица, предвождаща армия.
— Наистина ли?
— Трябваше да видиш изражението на Едуард от Локтън, когато разбра, че жена язди под знамената ти. Разтревожи се. Не знаеше какво да прави. Разчиташе, че ти няма да я подкрепиш, когато разбереш какво е направила.
— Нямах друг избор, освен да я подкрепя. Тя не ми остави друга възможност. Действала е от мое име. — Устните му се изкривиха. — Не, повече от това. Тя се смята за мой партньор. За мой бизнес-съдружник.
— Каквото и да казваш за нея, трябва да знаеш, че тя притежава смелост, равна на смелостта на който и да е мъж. — Дънстън направи многозначителна пауза. — Всъщност смелост, равна на твоята собствена, милорд.
— Нима мислиш, че не го знам? — попита много тихо Хю. — Това е една от причините, поради които реших да се оженя за нея, ако си спомняш. Исках наследниците ми да притежават същата смелост.
— Сър, чух те да казваш, че властта си има цена. Може би смелостта също.
— Да. Така изглежда. Тя определено се погрижи да платя много висока цена за тази стока, нали? И като си помисля, че смятах себе си за много добър в бизнеса и сделките.
Дънстън си пое дълбоко въздух.
— Милорд, моля те да имаш предвид, че лейди Алис нямаше как да знае за дълбочината на чувствата ти към Рейвънхол.
Хю най-после откъсна погледа си от пламъците и се взря в очите на стария си приятел.
— Ето, тук грешиш, Дънстън Тя знаеше какви са чувствата ми към Рейвънхол. Много добре знаеше.
— Кълна се, това беше най-изумителната гледка, Алис. — Бенедикт тупна с бастуна си по пода, за да подчертае въодушевлението си. Извърна се от прозореца с лице, греещо от вълнение. — Сандъците с подправки стигаха чак до тавана. Канела, джинджифил, карамфил, чер пипер и шафран. Лорд Хю е наел пазачи, които да охраняват складовете му денонощно.
— Не съм изненадана.
Алис сложи ръце на бюрото си и се опита да слуша с подобаващо внимание разказа на Бенедикт за пътуването му до Лондон Не беше лесно. Умът й непрекъснато се връщаше към събитията от предния ден.
Бурята бе спряла, утрото настъпи. Топлата светлина, струяща през прозореца, освети сбирката й от кристали, придавайки странна вътрешна красота дори на зеления кристал на бюрото й.
Алис се надяваше, че рядко хубавото време ще даде отражение върху настроението на Хю, но явно бе разчитала прекалено много на тази възможност. Нито го бе виждала, нито бе разговаряла с него, откак се прибраха снощи. И въобще не беше сигурна, че иска да го види.
Знаеше, че е събудила пламъците на миналото в душата му. Оставаше й единствено да види колко дълго ще горят, преди още веднъж да загаснат. Междувременно усещаше, че ще е най-благоразумно да избягва източника на конфронтацията.
— Той има много служители, Алис. Има писари и чиновници, прислуга. Те се занимават с членовете на Гилдията на търговците с подправки и сключват договори с капитаните на корабите. Търгуват с влиятелни търговци. Един следобед отидохме на доковете и наблюдавахме разтоварването на един кораб. На борда му имаше всякакви изумителни стоки от Изтока.