— Сигурно е било прекрасна гледка.
— Да. Но най-интересното нещо беше библиотеката, където се водят регистрите за пътуванията и пренасяните товари. Човекът, който отговаряше за нея, използва сметало, точно както сър Хю, но работи с него много по-бързо. Може да прави изчисления за съвсем кратко време. Сър Хю казва, че той е голям специалист в бизнеса.
Въодушевлението на Бенедикт привлече вниманието на Алис. Тя погледна замислено брат си.
— Звучиш така, сякаш ще си доволен да вършиш подобна работа.
— Ако мога да работя за сър Хю, наистина ще съм доволен — съгласи се Бенедикт. — Той казва, че наема само най-добре обучените хора и после им дава власт да изпълняват задълженията си така, както смятат за добре. Казва, че това е най-добрият начин.
Алис се намръщи.
— А какво прави, ако някой негов служител превиши правата си?
— Предполагам, че го освобождава — каза, без да се замисля, Бенедикт.
— Чудя се дали би освободил и годеницата си толкова лесно — промълви през зъби Алис.
Тих звук в коридора отвън привлече вниманието й. Тя погледна разтревожено към вратата, надявайки се, че стъпките, които чу, са на Ълбърт или на някоя от камериерките. Преди час бе изпратила иконома с молба към Хю да поговорят насаме. Досега отговор нямаше.
Стъпките подминаха вратата на кабинета й, без да спират, и заглъхнаха по коридора. Алис въздъхна тихо.
Бенедикт я погледна.
— Какво каза?
— Нищо. Разкажи ми още за престоя си в Лондон. Къде нощувахте?
— В някаква странноприемница, която сър Хю много обича. Храната беше проста, но вкусна, а чаршафите — чисти. Сър Хю казва, че това е всичко, което човек трябва да търси в една странноприемница.
— Имаше ли някакви жени там? — попита предпазливо Алис.
— Да, имаше няколко, които работеха в кръчмата. Защо питаш?
Алис взе зеления кристал и се престори, че го разглежда.
— Разговаря ли сър Хю с някоя от тези жени?
— Разбира се, нали поръчваше храна и бира.
— А излиза ли сър Хю с някоя от тях? — попита тихо Алис.
— Не. — Бенедикт изглеждаше объркан. — Къде би могъл да ходи с прислужница от кръчма?
Алис се поотпусна. Остави камъка и се усмихна на брат си.
— Нямам представа. Просто бях любопитна. Разкажи ми повече за Лондон.
— Това е изумително място, Алис. Толкова много хора и магазини. Толкова много сгради.
— Сигурно е било вълнуващо.
— Така беше. Но сър Хю казва, че предпочита удобствата на собствения си дом. — Бенедикт спря и докосна астролабията. — Алис, мислих за бъдещето си. Мисля, че знам с какво искам да се занимавам.
Алис се намръщи.
— Избрал си си професия?
— Искам да стана един от служителите на сър Хю.
Алис се взираше в брат си изумена.
— Какъв по-точно?
— Искам да се занимавам с търговията с подправки — каза нетърпеливо Бенедикт. — Искам да се науча да водя сметки и да сключвам договори с капитаните на кораби. Искам да надзиравам разтоварването на корабите и продажбата на подправките. Толкова е вълнуващо, Алис. Не можеш да си представиш.
— Наистина ли смяташ, че подобна кариера ще ти хареса?
— Ще е много по-интересна от кариерата на юрист.
Алис се усмихна кисело.
— Виждам, че сър Хю е постигнал това, което аз не успях.
Бенедикт я погледна.
— И какво е то?
— Дал ти е усет за света и желание да живееш и да градиш бъдещето си. Хубав подарък.
И докато Хю благосклонно даваше този дар на брат й, помпели си тъжно Алис, тя го бе лишила от дългоочакваното му отмъщение.
В голямата зала настъпи мълчание, когато Алис слезе по стълбите откъм кулата, за да присъства на обяда.
Дрънченето на ножове и вилици спря мигновено. Забързаните прислужници спряха и се опулиха. Мъжете по пейките пред дългите маси спряха да разговарят, изблик на смях бе рязко прекъснат.
Всички се взираха в нея с изумление. Алис знаеше, че са изненадани не само от присъствието й, но и от новата й рокля в черно и кехлибарено. Значението на облеклото й не убягна на никого. Годеницата на Хю носеше новите цветове на бъдещия си съпруг.
Тих, учуден шепот се надигна в залата.
Алис се усмихна кисело. Появата й бе създала атмосфера, почти еднаква с тази, която самият Хю обичаше да създава.
Тя погледна към мястото му под новия балдахин в черно и кехлибарено.
Въпреки напрежението в залата, Алис не можа да не се възхити на впечатлението, което бе създал Джулиън. На масите имаше покривки. По стените висяха килими. Рогозките ухаеха от пресните билки под тях. Много от прислужниците вече носеха дрехите с новите цветове.