Хю изглеждаше особено добре, седнал на главната маса в големия си черен стол, помисли си Алис.
Изглеждаше също така много студен и много далечен. Моментният й проблясък на радост изчезна. Хю не й беше простил.
— Милейди. — Ълбърт се появи от едната й страна. На лицето му беше изписано разтревожено изражение. — С нас ли ще се храниш днес?
— Да.
Ълбърт засия от гордост.
— Позволи ми да те придружа да главната маса.
— Моите благодарности.
Беше очевидно, че Хю няма да прояви тази любезност, помисли си тя.
Хю я наблюдаваше със смразяващ кръвта поглед как отива към масата му. Не стана от абаносовия си стол, докато тя не стигна до него. В последния момент се изправи, наклони глава в леден жест и хвана ръката й, за да й помогне да седне. Пръстите му бяха като стоманени скоби около меката й длан.
— Колко мило от твоя страна да ни почетеш с присъствието си, лейди Алис — промърмори той.
Тя потрепери от тона му и разбра, че той сигурно е усетил реакцията й. Алис се постара да успокои препускащия си пулс, докато заемаше мястото си.
— Надявам се, че храната ще ти хареса, сър. — Тя бързо издърпа ръката си от неговата.
— Твоето присъствие определено ще прибави още една подправка към ястията.
Тя знаеше, че лаконичната му забележка не е комплимент, но реши да се престори, че не го е разбрала.
— Много си любезен, сър.
Хю отново седна. Отпусна се назад и сложи ръката си на масивната странична облегалка. Погледът, с който гледаше Алис, беше опасен.
— Мога ли да запитам защо една толкова чувствителна жена е предпочела да се храни с такава груба компания?
Алис усети как се изчервява от притеснение.
— Не намирам компанията груба. — Тя кимна към Ълбърт, който веднага се втурна в действие. — Очаквам с нетърпение да се храня с теб, милорд.
— Наистина ли?
Дори не бе забелязал роклята й.
Нямаше да е лесно, помисли си Алис. Но пък, от друга страна, какво ли беше лесно с Хю. Огледа се наоколо, търсейки начин да смени темата. Погледът й се спря на един непознат мъж, седнал в края на масата Беше облечен като свещеник.
— Кой е нашият гост? — попита учтиво тя.
— Проповедникът, който доведох със себе си. — Хю погледна с любопитство към елегантното блюдо от варена риба, гарнирана с шафранов сос, което му сервираха. — Той ще ни бракосъчетае утре.
Алис преглътна.
— Ще ни бракосъчетае?
— Да, мадам. — Устните му се изкривиха в студена усмивка — Или си забравила?
— Не, разбира се, че не. — Алис взе лъжицата си и я стисна толкова силно, че пръстите й побеляха.
За Бога, той е бесен, помисли си. Много повече, отколкото бе смятала. Зачуди се какво трябва да направи сега. Нямаше представа как да се справя с Хю, когато е в такова настроение. Отчаянието заплашваше да я погълне цялата. Бореше се с него единствено с волята си.
— Не отговори на въпроса ми. — Хю си взе по парче от горещото сирене и от пая с праз лук, които един прислужник тъкмо слагаше на масата.
— Какъв беше той, милорд?
— Защо благоволи да се храниш с бъдещия си съпруг и хората му?
— Това не е благоволение, милорд. Просто исках да се насладя на храната заедно с теб. Нима е толкова странно?
Хю се замисли за миг, докато опитваше пая.
— Да. Много странно.
Играеше си с нея, помисли си Алис. Пускаше й въдица.
— Е, но е самата истина, сър. — Тя се съсредоточи върху блюдо със зеленчуци, подправени с бадеми. — Исках да те поздравя с добре дошъл от Лондон.
— Да ме поздравиш или да ме предразположиш?
Тя пламна. Остави рязко лъжицата на масата.
— Не съм тук, защото искам да те предразположа, сър.
— Сигурна ли си? — В ъгълчетата на устните му играеше кисела усмивка. — Забелязал съм, че маниерите ти се подобряват значително, когато преследваш някаква цел. Човек би преценил действията ти днес като на жена, която знае, че е прекалила. Може би смяташ да компенсираш това, което стори вчера?
Алис знаеше, че вече не може да преглътне и хапка. Изправи се рязко и се обърна към него.
— Направих това, което смятах за необходимо.
— Седни.
— Не, няма да седна, сър. Дойдох да се храня тук с теб днес, защото исках да разбера дали забелязваш подобренията, които бяха направени в този замък. — Махна с ръка към балдахина в черно и кехлибарено над главите им. — Не каза нищо за украсата.
— Седни, Алис.
— Нито пък си направи труда да обърнеш внимание на отличните ястия. — Очите й блестяха. — Работих като луда, за да организирам това домакинство, докато теб те нямаше, а ти не благоволи да кажеш и една мила дума. Кажи ми харесва ли ти паят с праз, милорд? Забеляза ли, че е топъл, а не студен?