— Достатъчно. — Хю прекъсна пороя от думи, слагайки пръст на устните й. — Може би ще се изненадаш, но не съм дошъл тук, за да се караме.
— Наистина? — Алис го изгледа с престорено изумление.
— Наистина. — Челюстта му се стегна. — Нито дума повече за случилото се вчера в Рейвънхол, Алис. Стореното — сторено.
Тя го погледна безмълвно, усещайки възбуждащата грубост на мазолестия му пръст върху меките си устни. Известно време той я гледа така, сякаш търсеше някакъв знак в разширените й очи.
— Алис, последния път, когато бяхме тук, ти ми каза, че причината, поради която никога преди не си правила любов, е че не си срещала мъж, който да ти харесва.
— Така е. — „Не съвсем. Истината е, че никога преди не съм срещала мъж, който бих могла да обичам“ — добави наум. — И какво от това?
Той не отговори, само я придърпа по-близо към себе си и я целуна.
Страстта на прегръдката му се усети ясно. Алис потрепери.
Винаги бе съзнавала огромното му самообладание, когато я прегръщаше. Но днес усети, че се бори със стоманените връзки, които сам си бе наложил. Зачуди се каква ли изключителна сила го е довела до ръба на самоконтрола.
Усети остатъците от гнева и раздразнението в целувката му. Устните му се движеха върху нейните, непреклонни в исканията си. Тя си помисли, че почти чува буреносните ветрове, които бушуваха в душата му.
Но той не би могъл да я нарани, осъзна изведнъж тя. Сърцето й се изпълни с радост. Ръцете й се плъзнаха към врата му.
Хю вдигна глава точно когато тя изстена и разтвори устните си за него. Погледна мрачно към устата й.
— Време е да се връщаме в крепостта. Има много неща да се свършат преди сватбата.
Алис прикри една въздишка.
— Милорд, може би трябва да изчакаме още малко, преди да се оженим.
— Не, мадам — Гласът му стана по-суров — Прекалено късно е.
— Ако това е само въпрос на чест за теб, милорд, можеш да си сигурен, че аз няма да…
— Само въпрос на чест? — В кехлибарените му очи отново проблесна гняв. — Моята чест е всичко за мен, мадам. Всичко. Разбираш ли? Всичко, което представлявам, произлиза от нея.
— Сър, не исках да кажа, че смятам честта ти за нещо маловажно. Точно обратното, винаги съм се впечатлявала… — Алис млъкна, когато с периферното си зрение забеляза някакъв предмет. Обърна глава, за да погледне в тъмните дълбини на пещерата.
Хю се намръщи.
— Какво има?
— За Бога! — възкликна Алис. — Това не прилича ли на сандал?
Хю присви очи.
— Да, прилича. — Той пусна Алис и тръгна към тъмния коридор. — Ако онзи проклет монах още се върти наоколо, кълна се, че лично ще го изхвърля от имението.
— Но защо ще иска да остава тук, ако повече не може да изнася проповедите си? — попита Алис и последва Хю.
— Хубав въпрос. — Хю спря точно пред тунела и се приведе, за да разгледа по-добре сандала.
— Какво има? — Алис забърза и погледна над широкото му рамо. Изпълни я тревожно усещане. Въздухът, излизащ от прохода, изведнъж й се стори много студен. — Мили Боже!
Сандалът все още беше на крака на Калвърт. Монахът лежеше зловещо неподвижен върху каменния под на пещерата. Дори и в тъмното се виждаше, че тялото му е странно изкривено. Изглеждаше така, сякаш е изпитвал силна болка за известно време, но беше съвсем ясно, че вече не усеща нищо.
— Мъртъв е — каза тихо Хю.
— Да. Горкият човечец. — Алис се прекръсти. — Не го харесвах, но ми е мъчно, че е умрял тук, съвсем сам. Как мислиш, какво ли му се е случило?
— Не знам. Може би е паднал и си е ударил главата в камъните. — Хю хвана с ръка глезена на монаха.
— Какво правиш?
— Искам да го разгледам по-добре Тук има нещо странно. — Хю измъкна тялото на Калвърт от тунела.
Алис побърза да отстъпи назад и да му направи място. И тогава видя странния син цвят около устата на Калвърт. Обзе я истински ужас.
Спомни си какво бе писала майка й за отварите от сока на една рядка билка. Погледна към ноктите на монаха. Пръстите му се бяха изкривили като на хищна птица, но въпреки това тя видя синьото под ноктите му.
— Милорд?
— Да? — отвърна разсеяно Хю. Беше се съсредоточил върху измъкването на тялото до светлината при входа. Когато свърши, той спря и разгледа замислено Калвърт.
— Не мисля, че монахът е умрял от падане — прошепна Алис.
Хю я изгледа с остър, преценяващ поглед.
— Какво говориш?
— Сигурна съм, че тук е използвана отрова.
Хю гледа известно време.
— Съвсем сигурна ли си?
Алис кимна.
— В бележника на майка ми има няколко страници по въпроса.
— В такъв случай — каза равно Хю, — няма да казваш нищо, отнасящо се до причината за смъртта му. Ясно ли ти е, Алис?