— Не повече, отколкото на мен ми е по вкуса да се чувствам задължен на Скарклиф — отвърна Винсънт.
— Лейди Ема, Лейди Ема. — Веселият глас на Алис привлече вниманието на всички. — Добре дошла. Колко хубаво, че дойдохте.
— За Бога — промърмори Хю.
Той, както и всички останали, вдигнаха погледи към прозореца на кулата. Алис се бе навела от малкото отвърстие, размахвайки кърпичката си. Дори от това разстояние Хю виждаше, че лицето й е озарено от радост.
— Дошли сте тъкмо навреме за обяд — извика Алис към Ема.
— Благодаря, милейди — отвърна Ема. — Много ще се радваме да обядваме с вас.
— Веднага слизам. — Алис изчезна от прозореца.
— Огън и жупел — каза кисело Винсънт. — Точно от това се страхувах.
— Да — каза Хю. Очевидно Алис и Ема се бяха сприятелили бързо.
— Само мъдрият знае кога да се оттегли — обади се Дънстън.
Хю и Винсънт се обърнаха към него намръщени. Дънстън разпери ръце в помирителен жест.
— Ще се погрижа за конете.
Два часа по-късно Алис и Ема стояха на прозореца на кабинета и гледаха, разтревожени, как Хю и Винсънт пресичат заедно двора към конюшните.
— Е, поне не тръгнаха да се колят с ножовете за хранене по време на обяда — каза Алис.
Бяха се хранили в атмосфера на напрежение, но нямаше никакви грубости за огромно облекчение на Алис Тя и Ема поддържаха разговора, докато Хю и Винсънт се хранеха в мрачно мълчание. Единствените няколко разменени забележки от страна на мъжете бяха остри, но все пак приемливи.
— Да. — Веждите на Ема се сключиха неспокойно, докато гледаше мъжете. — Те двамата са невинни жертви на тази стара вражда между семействата. Нямат нищо общо с онова, което се е случило толкова отдавна, но предшествениците им са обременили и двамата с това на гнева и с нуждата за отмъщение.
Алис я погледна.
— Какво знаеш за тази вражда?
— Само това, което знаят всички. Матю от Рейвънхол бил сгоден за друга, когато съблазнил лейди Маргарет, майката на съпруга ти. Отишъл във Франция и останал там почти година, а тук междувременно се родил Хю. Когато сър Матю се върнал, той очевидно е отишъл да види Маргарет.
— И умрял?
— Всички в Рейвънхол са убедени, че тя му е дала отрова, а след това се е самоубила.
Алис въздъхна.
— Значи е малко вероятно сър Матю да е отишъл да я види, за да й каже, че възнамерява да се ожени за нея.
Ема се усмихна тъжно.
— Лорд Винсънт ме уверява, че не е било възможно чичо му да развали годежа си с онази богата наследница. Момичето било много заможно и двете семейства желаели брака. Но може би сър Матю е искал да задържи Маргарет за своя любовница.
— А тя била прекалено горда, за да го направи — Алис поклати глава. — Разбирам я много добре.
— Да. — Ема я погледна в очите — Но се съмнявам, че някой с твоя благ характер би отровил човек, за да си отмъсти. И ти самата със сигурност не би се отровила, оставяйки невръстния си син сирак.
— Не, не бих го сторила, колкото и да съм ядосана. — Тя докосна леко корема си. Може би вече носеше бебето на Хю Самата мисъл за това събуди майчински, защитнически чувства.
— Никоя от нас не би направила подобно нещо — прошепна Ема.
Алис си спомни за Калвърт от Оксуик, който бе отровен, и потрепери.
— Ами ако не го е сторила лейди Маргарет?
Ема я погледна учудено.
— Какво искаш да кажеш? Няма никакво друго обяснение за случилото се онази нощ.
— Грешиш, Ема — каза бавно Алис. — Има и друга възможност. Ами ако някой е дал отровата на сър Матю и на Маргарет?
— И защо да го прави? Няма смисъл. Никой друг не е имал мотив.
— Предполагам, че си права, но така или иначе, няма как да узнаем истината. — „Освен ако, след толкова много години, отровителят не се е върна! в Скарклиф — помисли си — Но защо е избрал монаха за своя жертва?“
В ума й нахлуха мисли, изпълващи я с безпокойство. Тя се извърна от прозореца, отиде до бюрото си и взе зеления кристал.
— Искаш ли да разгледаш колекцията ми от камъни, лейди Ема?
— Камъни? Не знаех, че могат да се събират камъни.
— Възнамерявам да напиша книга с описание на различните видове.
— Наистина ли? — Ема погледна към двора и се вцепени. — О, небеса, но какво правят те?
— Кой?
— Съпрузите ни. — Очите на Ема се разшириха и тя притисна ръце към устните си ужасена. — Извадили са мечове един срещу друг.
— Няма да посмеят! — Алис хукна към прозореца и се надвеси, за да види по-добре.