Джули Ан Уокър
Любов на колела
(книга 2 от "Черните рицари АД" )
На моята страхотна агентка Никол Рескинити. Ти ми даде шанса да следвам мечтите си, при това ме придружава по целия ми път. Нямам думи, с които да опиша благодарността си, затова само ще кажа: Ти си най-добрата. Тази книга е толкова твоя, колкото и моя.
Погледнете в очите на един войник, и можете да познаете, колко войни е преживял.
Пролог
— На всяка цена ще променим името. — Франк „Шефа“ Найт спря Хамъра пред невзрачната, сглобяема постройка и погледна към ръчно изрисуваната дървена табела, висяща пред входната врата: Becky’s Badass Bike Builds1.
— Твърде много алитерация за твоя вкус? — изкикоти се Бил Райхарт от седалката до шофьора, докато разкопчаваше предпазния си колан, след което отвори вратата.
Леденият зимен вятър нахлу във вътрешността на превозното средство и подсети Франк да вземе черната си плетена шапка от таблото. Нахлузи я на главата, покривайки ушите си, преди да вдигне ципа на зимното си яке до брадичката.
Ако това нещо действително проработеше, тогава щеше да му се наложи да свикне със зимите в Чикаго. Разбира се, минусовите температури бяха нищожна цена, която трябваше да плати, за едно добро, солидно прикритие на новата си охранителна фирма. Щеше да бъде дяволски добра маскировка за всички момчета, които бе привлякъл от различните клонове на въоръжените сили. Щяха да се представят за механици и мотоциклетни маниаци, присъединявайки се към бизнеса с поръчкови мотори Харли на малката сестричка на Бил. Особено след като повечето от тях бяха мускулести, татуирани и — без задължителната военна пострижка — достатъчно занемарени, за да минат за членове на Хел’с Ейнджълс2.
Той слезе от Хамъра и наведе глава срещу порива на вятъра, който го удари в лицето като с леден юмрук. Пъхна ръце дълбоко в джобовете на якето си и се затътри към входната врата по пътеката, която някой беше изринал в дебелата снежна покривка.
С ръка, облечена в ръкавица, Бил натисна звънеца и пет секунди по-късно зад металната врата се чу шум, от който косъмчетата на тила на Франк настръхнаха.
Как разбираш, че си бил в бизнеса прекалено дълго? Когато познаеш звука от зареждането на 45-ти калибър от метър разстояние, ето как.
— Кой е? — попита дълбок, предпазлив глас отвътре.
— Мислех, че тя знае, че ще дойдем — изсъска през рамо към Бил Франк.
— Знае. — Бил се усмихна. — Но също така знае, че никога не може да бъде твърде предпазлива в този квартал.
И това не беше лъжа. Графитите, които се виждаха по всички вертикални повърхности в продължение на шест пресечки във всяка посока, даваха ясно да се разбере, че се намират в центъра на територията на банда, с която никой не биваше да се шегува. Тук господстваха The Vice Lords3 и те искаха да бъдат дяволски сигурни, че всеки го знае.
Повишавайки глас, за да надвика воя на вятъра, Бил изкрещя:
— Отвори проклетата врата, голяма маймуно! Замръзнаха ни задниците тук!
И това съвсем не беше лъжа. Франк дори не можеше да обясни на семейните си скъпоценности защо тази сутрин не облече чифт термобельо, а предпочете да нахлузи върху голия си задник само панталоните.
Голяма грешка. Огромна.
Такава, каквато със сигурност нямаше да направи отново.
Входната врата се отвори с оглушителен трясък и те бяха посрещнати от гигантски червенокос мъж, който изглеждаше така, сякаш трябваше да носи маска на лицето и трико, докато разбива сгъваем стол в гърба на някой тип.
Франк почти можеше да чуе провикването на Майкъл Буфер: „Гоооотови ли сте за бооой?“4
— Манус — каза Бил, прекрачвайки прага и махна към Франк, — това е Шефа. Шефе, запознай се с Манус. Той и братята му работят като охрана при сестра ми.
Франк изчака Манус да мушне пистолета в колана на дънките си, преди предпазливо да пристъпи в малкото, облицовано с плочки антре. Стените бяха покрити с ръждясали регистрационни табели на мотоциклети и веднага, след като вратата се затвори зад гърба му, ноздрите му бяха нападнати от миризмата на моторно масло и прегорял метал.
— Ти си човекът, дето смята да става партньор на Беки? Искаш да инвестираш малко пари и да се научиш как се правят мотори? — попита Манус, докато разтърсваше ръката на Франк. По червендалестото лице на едрия мъжага се разля усмивка, която накара всички лунички да се слеят в една.
4
Michael Buffer — американски говорител на мачовете по борба и професионален кеч. Знаменитата му фраза е: „Пригответе се за бой!“. — Б.пр.