С обич, Ела»
Кера
Коня, май 1246 година
Болезнено кръщение с огън. Не знам как да изляза от положението. Днес сутринта като гръм от ясно небе у нас дойде една жена, търсеше Шамс от Тебриз. Казах й да намине по-късно, понеже него го нямаше вкъщи, тя обаче отвърна, че нямало къде да отиде и предпочитала да почака на двора. Тогава вече се усъмних и започнах да я разпитвам коя е и откъде идва. Жената се свлече на колене, разбули лицето си и аз видях, че то е отекло и от много удари цялото е в рани. Въпреки синините и подутините жената беше много хубава и стройна. Със сълзи и хлипове и по изумително ясен начин тя потвърди подозренията ми. Беше блудница от бордея.
— Но аз си тръгнах от онова ужасно място — рече ми. — Отидох в банята и си умих лицето четирийсет пъти с четирийсет молитви. Зарекох се да не припарвам до мъж. Оттук нататък животът ми е посветен на Бога.
Не знаех какво да кажа, затова се взрях в наранените й очи и се запитах как е възможно жена толкова млада и крехка, да е намерила смелост да изостави единствения живот, който познава. Не исках в къщата си паднала жена, ала нещо в нея сломи сърцето ми, някаква непринуденост, едва ли не непорочност, каквато не бях виждала у никого. Кафявите й очи ми приличаха на очите на Майка Мария. Не намерих сили да я отпратя. Разреших й да чака на двора. Не можех да направя нищо повече. Тя седна при стената и неподвижна като мраморна статуя, се втренчи пред себе си.
След един час, когато Шамс и Руми се върнаха от разходка, се втурнах да им кажа за неканената гостенка.
— Казваш, че в двора ни има блудница ли, така ли? — изуми се Руми.
— Да, и твърди, че е напуснала бордея, за да намери Бога.
— О, това сигурно е Пустинна роза — възкликна Шамс не толкова учудено, колкото радостно. — Защо я държиш навън? Доведи я тук!
— Но какво ще си кажат съседите, ако разберат, че имаме под покрива си блудница? — възразих с глас, пресипнал от притеснение.
— Нима така и така всички ние не живеем под един покрив? — посочи той небето горе. — Царе и нищи, непорочни девици и блудници, всички сме под едно небе!
Как можех да споря с Шамс? Той имаше готов отговор за всичко.
Поканих блудницата вътре в къщата и се замолих да не ни видят любопитните съседи. Още щом влезе в стаята, Пустинна роза се спусна с хлипове да целува ръцете на Шамс.
— Много се радвам, че си тук — грейна той, сякаш разговаряше със стара приятелка. — Никога вече няма да се върнеш на онова място. Този етап от живота ти е приключил окончателно. Дано Бог направи плодотворно пътуването ти към Истината!
Пустинна роза се разплака още повече.
— Но съдържателката няма да ме остави никога на мира. Ще прати Чакаловата глава да ме намери. Не знаеш как…
— Изчисти мислите си, дете — прекъсна я Шамс. — Запомни още едно правило: «Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.»
Късно същата вечер показах на Пустинна роза леглото, на което щеше да спи. Тя тутакси потъна в сън, а аз се върнах в гостната, където заварих Руми и Шамс да си говорят.
— Ела на представлението ни — рече Шамс, щом ме видя да влизам.
— Какво представление? — попитах.
— Духовен танц, Кера, какъвто не си виждала никога.
Погледнах учудена мъжа си. Какво ставаше тук? За какъв танц ми говореха?
— Ти, Маулана, си уважаван книжник, не ти приляга да забавляваш хората. Какво ще си помислят за теб? — попитах и усетих, че лицето ми пламва все повече.
— Не се притеснявай — отговори Руми. — Ние с Шамс го обсъждаме отдавна. Искаме да представим за пръв път танца на въртящите се дервиши. Нарича се сема[24]. Всички, които бленуват за Божествена Любов, са добре дошли да се присъединят към нас.
Получих страшно главоболие, но тази болка не беше нищо в сравнение с душевните ми терзания.
— Ами ако на хората не им хареса? Не всички имат добро мнение за танците — казах на Шамс с надеждата да го спра и той да не изрече онова, което се канеше да каже. — Ако не друго, поне помислете дали да не отложите представлението.
— Не всички имат добро мнение и за Бога — отвърна той, без да трепне. — И вярата в Бога ли да отложим?