Това беше краят на препирнята. Нямаше какво повече да си кажем, а къщата се изпълни със звука на вятъра, който проникваше през пукнатините по стените и блъскаше в ушите ми.
Султан Валад
Коня, юни 1246 година
Благодатната красота е в очите на гледащия — все повтаряше Шамс. — Всички ще видят един танц, а ще го възприемат различно. Защо да се притесняваме? На някои ще им хареса, на други — не.
Но вечерта на сема споделих с Шамс опасенията си, че няма да дойде никой.
— Не се притеснявай — повтори той убедено. — Хората в града може и да не ме харесват, не е изключено вече да не обичат дори баща ти, но няма как да ни пренебрегнат. Ако не за друго, ще дойдат от любопитство.
И наистина, вечерта на представлението видях, че откритата зала е препълнена. Бяха се стекли търговци, ковачи, килимари, селяни, каменари, производители на бои, продавачи на лекове, занаятчии, писари, грънчари, пекари, оплаквачи, гадатели, ловци на плъхове, търговци на благовония, беше дошъл дори шейх Ясин с неколцина свои ученици. Жените седяха отзад.
С облекчение видях на предния ред султан Кай Хосрой с царедворците си. Щом такъв големец подкрепяше баща ми, хората нямаше да се осмелят да го одумват.
Мина много време, докато публиката се успокои, и дори след това шумът не стихна докрай и някой продължиха да шушукат разпалено. Искаше ми се да седна до някого, който няма да злослови за Шамс, затова се разположих до Сюлейман пияницата. Той вонеше на вино, но на мен не ми пречеше.
Краката ми бяха изтръпнали, дланите ми бяха плувнали в пот и макар да беше топло и да си свалихме връхните дрехи, зъбите ми тракаха. Това представление беше изключително важно за помръкващата слава на баща ми. Замолих се на Бога, но понеже не знаех какво точно да искам, освен всичко да мине добре, молитвата ми звучеше спънато.
Не след дълго се чу звук — първо отдалеч, сетне от по-близо. Беше пленителен и трогателен, затова всички затаихме дъх и заслушахме.
— Какъв е този инструмент? — пошушна Сюлейман с нещо средно между благоговение и наслада.
— Казва се ней[25] — отвърнах, спомнил си един разговор между татко и Шамс. — И звучи като въздишка на влюбен, затъжен за своята любима.
След като неят заглъхна, на сцената се появи баща ми. С лека премерена стъпка се приближи и приветства публиката. Подир него излязоха шестима дервиши, все ученици на татко, всичките в дълги бели широкополи дрехи. Те кръстосаха върху гърдите си ръце и се поклониха на баща ми, за да получат благословията му. После засвири музика и един по един дервишите започнаха да се въртят първо бавно, сетне с бързина, от която ти спираше дъхът, а полите на дрехите им се разтвориха като лотос.
Бяха невероятна гледка. Неволно се усмихнах от гордост и радост. С крайчеца на окото погледнах присъстващите. Дори най-злобните сплетници наблюдаваха представлението с видима възхита.
Дервишите кръжиха и кръжиха сякаш цяла вечност. Сетне музиката се извиси: иззад завесата екна звукът на ребаба[26], който се сля с нея и барабаните. Точно тогава като необуздан пустинен вятър на сцената излезе Шамс от Тебриз. Беше с по-тъмна дреха от останалите, изглеждаше по-висок и освен това се въртеше по-бързо. Ръцете му бяха разперени към небето, лицето му беше извърнато нагоре и приличаше на слънчоглед, който търси слънцето.
Чух как мнозина от публиката ахват изумени. Дори онези, които мразеха Шамс от Тебриз, бяха във властта на този вълшебен миг. Погледнах баща си. Докато Шамс кръжеше като обезумял, а учениците се въртяха в орбитите си, татко стоеше, застинал като вековен дъб, мъдър и спокоен, с устни, които не спираха да мърдат и да отправят молитви.
Накрая музиката стана по-бавна. Не щеш ли, дервишите застинаха и всеки от лотосите се затвори. Баща ми приветства тихо и благослови хората на сцената и в публиката и за миг всички сякаш се съединиха в съвършена хармония. Внезапно се спусна заредена с очакване тишина. Никой не знаеше какво да прави. Никой не беше виждал дотогава такова чудо.
Тишината беше нарушена от гласа на баща ми.
— Това, приятели, се нарича сема, танцът на въртящите се дервиши. От този ден нататък ще я танцуват дервишите на всякаква възраст. С едната ръка, насочена към небето, с другата — към Земята, ние получаваме всяка прашинка Божия любов и даваме обет да я раздаваме на хората.
Хората в публиката се усмихнаха и зашушукаха в знак на съгласие. В цялата зала се възцари сърдечна дружелюбна суетня. Бях толкова трогнат от този положителен отклик, че се просълзих. Най-после баща ми и Шамс започваха да получават уважението и любовта, които със сигурност заслужаваха.
25
Разновидност на флейтата, тръстиков инструмент, на който свирят главно дервишите. — Б.а.