Единственият човек, с когото споделям чувствата си, е Джевер, покойната съпруга на Руми. Е, тя не е точно човек, но аз не я наричам и, призрак. Джевер не е толкова отнесена и отчуждена, като повечето призраци, на които съм се натъквала, и откакто съм дошла в къщата, се движи като бавно течение около мен. Въпреки че двете си говорим за какво ли не, напоследък обсъждаме само едно: Шамс.
— Руми изглежда много нещастен. Жалко, че не мога да му помогна — споделих днес с Джевер.
— Не е изключено и да можеш. Напоследък съзнанието му е заето с нещо, но засега той не го е споделил с никого — рече тайнствено Джевер.
— С какво? — полюбопитствах аз.
— Руми смята, че ако Шамс се ожени и се задоми, хората в града няма да са толкова настроени срещу него. Няма да го одумват толкова и Шамс няма да се види принуден да се махне отново.
Сърцето ми трепна. Шамс да се ожени ли? Но за кого?
Джевер ме погледна с крайчеца на окото и допълни:
— Руми се пита дали имаш желание да се омъжиш за дервиша.
Вцепених се. Не че мисълта за брака ми минаваше за пръв път.
Бях на петнайсет години и знаех, че съм навлязла във възраст за женитба, знаех обаче и че което от момичетата се омъжи, се променя завинаги. В очите му се появява нов поглед и то се държи по нов начин до степен и другите да се отнасят към него различно. И малко дете ще ви каже коя жена е омъжена и коя — мома.
Джевер се усмихна нежно и ме хвана за ръката. Беше забелязала, че се притеснявам от самия брак, а не от брака с Шамс.
На другия ден следобед отидох при Руми и го заварих погълнат от «Опровержение на опровержението»[33].
— Кажи ми, Кимя, с какво мога да ти бъда полезен — попита той с обич.
— Когато татко ме доведе при теб, ти му каза, че от едно момиче ще излезе по-лоша ученичка, отколкото от момче, защото момичето трябва да се омъжи и да отгледа деца, помниш ли?
— То оставаше да не помня — отвърна Руми с очи с цвят на лешник, блеснали от любопитство.
— Онзи ден си обещах да не се омъжвам никога, за да остана завинаги твоя ученичка — продължих с глас, разтреперан от бремето на онова, което смятах да кажа. — Но вероятно е възможно да се омъжа, без да се налага да напускам къщата. Например ако се омъжа за някого, който живее тук…
— Какво ми казваш, че искаш да се омъжиш за Аладин ли? — попита Руми.
— За Аладин ли? — повторих стъписана.
От къде на къде мислеше, че искам да се омъжвам за Аладин? Той ми беше като брат.
Руми явно долови изненадата ми.
— Преди известно време Аладин дойде при мен да ти иска ръката — поясни той.
Ахнах. Знаех, че не е редно едно момиче да подпитва за такива неща, но умирах от любопитство.
— И ти какво му каза, учителю?
— Казах му, че първо трябва да питам теб — отговори Руми.
— Учителю… — подхванах със заглъхващ глас. — Дошла съм да ти съобщя, че искам да се омъжа за Шамс от Тебриз.
Руми ме погледна почти невярващо.
— Сигурна ли си?
— Ще бъде добре в много отношения — потвърдих, а вътре в мен желанието да говоря още се бореше със съжалението, че съм се разприказвала излишно. — Шамс ще стане част от семейството ни и вече няма да се налага никога да си тръгва.
— Заради това ли искаш да се омъжиш за него? За да му помогнеш да остане? — полюбопитства Руми.
— Не — отговорих. — Всъщност да, но това не е всичко… вярвам, че Шамс е моя съдба.
Така се доближих възможно най-много до това да призная пред някого, че обичам Шамс от Тебриз.
Първа за сватбата научи Кера. Тя посрещна новината с вцепенено мълчание и крива усмивка, но веднага щом останахме сами в къщата, започна да ме подпитва.
— Сигурна ли си, че го искаш? Нали не го правиш, за да помогнеш на Руми? — рече тя. — Толкова си младичка! Не мислиш ли, че трябва да се омъжиш за човек, който е по-близо до твоите години?
— Шамс твърди, че в любовта всички граници са размити — отвърнах аз.
Кера въздъхна шумно.
— Де да беше толкова просто, детето ми — отбеляза тя и пъхна под забрадката къдрица бяла коса. — Шамс е странстващ, дервиш, непокорен човек. Мъже като него не са свикнали на семеен живот и от тях не стават добри съпрузи.
— Нищо, може и да се промени — отсякох в заключение аз. — Ще му дам толкова любов и щастие, че волю-неволю ще се промени. Ще се научи да е добър съпруг и добър баща.
33
Най-значимият труд на Авероес, в който той отстоява философските възгледи на Аристотел, възприети от ислямската мисъл. — Б.а.