Ако въпросът не беше повдигнат отново, сигурно щях да забравя напълно за него, но в деня, когато си тръгвах от Коня, Руми дойде да ме пита какво мисля за един често повтарящ се сън, който не му давал мира. Каза, че в съня търсел някого в голям оживен град в далечни земи. Думи на арабски. Приказни залези. Черници и буби, които чакат търпеливо в пашкулите да им дойде времето. После той виждал насън себе си в двора на къщата — седял със светилник в ръка при кладенеца и ридаел.
В началото нямах представа какво означава откъслечният сън. Нищо в него не ми се струваше познато. Но един ден, след като получих подарък копринен шал, ме споходи и отговорът и главоблъсканицата беше решена. Спомних си, че ти обичаш коприна и буби. Спомних си прекрасните неща, които съм чувал за твоята тарика[9]. И ме осени, че мястото, което Руми вижда насън, не е друго, освен дервишкото ти братство. Накъсо, братко, не мога да не се запитам дали спътникът на Руми не живее под твоя покрив. Заради това и ти пиша писмото.
Не знам дали в братството ти има такъв човек. Ала ако има, предоставям на теб да го уведомиш за съдбата, която го чака. Ще се смятам за блажен, ако двамата с теб сме в състояние да изиграем дори и малка роля и да помогнем на две реки да се слеят и да поемат заедно към океана на Божествената Любов, ако помогнем на двама добри Божии другари да се срещнат.
Има обаче нещо, което трябва да отчетеш. Руми може и да е влиятелен човек, когото мнозина обожават и уважават, но това не значи, че той няма и критици. Има, има. Освен това подобно сливане може да породи недоволство и съпротива и да причини съперничества, каквито не ни е дадено да разберем. Обичта му към неговия спътник може да му създаде неприятности и в семейството, сред най-близките. Човек, който открито е обичан от някого и от когото се възхищават толкова много хора, неминуемо си навлича завистта, че и омразата на другите.
Всичко това може да изложи спътника на Руми на непредсказуема опасност. С други думи, братко, човекът, когото пратиш в Коня, може и да не се завърне никога. Затова, преди да вземеш решение как да разкриеш на спътника на Руми съдържанието на това писмо, те моля да обмислиш нещата много внимателно.
Извинявай, че те поставям в затруднително положение, но както знаем и двамата, Бог никога не стоварва върху нас бреме, каквото не можем да понесем. Очаквам с нетърпение отговора ти и разчитам, че какъвто и да е изходът, ще направиш верните стъпки във вярната посока.
Нека светлината на вярата да грее винаги над теб и над твоите дервиши.
Учителят Саид Бурханедин»
Шамс
Багдад, 18 декември 1243 година
Безчет са поклащащите се ледени висулки и иззад тях, по заснежените пътища се появи пратеник. Каза, че идвал от Коня, и предизвика смут сред дервишите, които знаеха, че по това време на годината посетителите са още по-малко и от сладкото лятно грозде. Един пратеник с вест, толкова важна, че да бъде пренесена през фортуните, можеше да означава само две неща: или че се е случило нещо ужасно, или че ще се случи нещо важно.
След като пратеникът пристигна, всички в дервишкото братство се разшушукаха, понеже на всеки му беше любопитно какво пише в писмото, предадено на учителя. Но той не даваше и намек за съдържанието му, беше се обвил като с наметало с тайнственост. Безстрастен и замислен, ревностно пазен, той дни наред ходеше с вид на човек, който се бори със съвестта си и на когото му е трудно да вземе правилно решение.
По онова време наблюдавах отблизо Баба Заман не от чисто любопитство. Дълбоко в себе си усещах, че писмото ме засяга лично, макар и да не можех да кажа по какъв начин. Много вечери повтарях в молитвената стая деветдесет и деветте Божии имена с надеждата Бог да ме насочи. И всеки път се открояваше едно име: ал-Джабар — Всеподчиняващия, Онзи, в Чиито владения се случва само каквото е по волята Му.
През следващите дни, докато всички в братството се губеха в безумни догадки, аз прекарвах времето сам в градината и наблюдавах Майката Природа, сгушена под тежкото покривало на снега. Накрая един ден чух как медната камбана в кухнята бие ли, бие и ни призовава спешно на среща. След като влязох в голямата стая в ханека[10], заварих всички там, и послушници, и дервиши бяха насядали в широк кръг. И в средата на кръга беше учителят със свити устни и замъглен поглед.