Развълнуван и заинтригуван, той направил всичко по силите си, за да види Лейли.
Накрая един ден я довели в двореца на халифа. Лейли разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид бил разочарован. Не че Лейли била грозна, недъгава или стара. Но не била и кой знае колко привлекателна. Била най-обикновен човек с обичайни човешки потребности и куп недостатъци, жена като безброй други.
Халифът не скрил разочарованието си.
— По теб ли си е изгубил разсъдъка Меджнун? Виж ти, изглеждаш съвсем обикновена. Какво толкова ти е особеното?
Лейли се усмихнала.
— Да, аз съм Лейли. Но ти не си Меджнун — отвърнала тя. — Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш никога тайната, наречена любов.
Как да обясня същата тайна на семейството, приятелите и учениците си? Как да ги накарам да разберат, че за да схванат какво му е особеното на Шамс от Тебриз, трябва да започнат да го виждат с очите на Меджнун?
Има ли начин да проумееш какво е любов, ако първо не обикнеш?
Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее.
Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.
Кимя
Коня, 17 август 1245 година
Бездиханна, чаках да ме повикат, но Руми вече няма време да учи с мен. Колкото и да ми липсват уроците ни, колкото и пренебрегната да се чувствам, не му се сърдя. Може би защото го обичам прекалено много. Или може би защото по-добре от всеки друг разбирам как се чувства, тъй като дълбоко в себе си и аз бях пометена от този изумителен бързей — Шамс от Тебриз.
Руми следи с очи Шамс така, както слънчогледът следи слънцето. Любовта помежду им е толкова видима и силна, онова, което изпитват, се среща толкова рядко, че няма как да не изпаднеш в униние, оборен от мисълта, че в живота ти липсва връзка с такава сила. Не всички в къщата са готови да търпят такова нещо, като се започне от Аладин. Само колко пъти съм го засичала да гледа на кръв Шамс! Кера също е разстроена, но не казва и дума, а аз не я питам. Всички стоим върху барутен погреб. Колкото и да е странно, Шамс от Тебриз, човекът, който носи вина за всичко това, или не го забелязва, или просто нехае.
Огорчена съм, че Шамс ни отнема Руми. В същото време обаче умирам от желание да го опозная по-добре. От известно време се боря с тези смесени чувства, ала днес, опасявам се, се издадох.
Решена да уча сама, надвечер свалих един от Кораните, окачени на стената. Досега ние с Руми винаги сме се придържали към последователността, в която стиховете са ни предадени, днес обаче нямаше кой да ме напътства и животът ни бе преобърнат с главата надолу, затова не видях нищо лошо да почета безредно. Отворих наслуки на една страница и сложих пръст върху първата сура[19], изпречила се пред очите ми. Оказа се ан-Ниса, или Жените, единствената в цялата книга, смутила ме толкова силно. Беше ми трудно да разбера и още по-трудно да приема тази сура със строгото учение за жените, изложено в нея. Докато стоях и четях за кой ли път стиховете, ми хрумна да помоля за помощ. Руми може и да пропускаше уроците ни, но не виждах причина да не му задавам въпроси. Затова грабнах Корана и отидох в стаята му.
За моя изненада заварих там не Руми, а Шамс, който седеше при прозореца с броеница в ръка, а помръкващата светлина на залязващото слънце го милваше по лицето. Изглеждаше толкова красив, че извърнах неволно очи.
— Извинявай — побързах да кажа. — Търсех Маулана. Ще дойда по-късно.
— Закъде си се разбързала? Остани — отвърна Шамс. — Явно си дошла да питаш нещо. Вероятно бих могъл да ти помогна.
Не виждах причина да не споделя с него.
— Е, в Корана има сура, която ми е малко трудно да разбера — подхванах плахо.
Шамс промълви сякаш на себе си:
— Коранът е като свенлива невеста. Разбулва лицето си само ако види, че който я гледа, е благ и състрадателен по душа — после той изправи рамене и попита: — Коя сура?
— Ан-Ниса — отговорих аз. — В някои стихове се казва, че мъжете превъзхождали жените. Казва се даже, че можели да бият съпругите си…
— Така ли? — възкликна Шамс с такъв преувеличен интерес, че не разбрах дали говори сериозно, или ме взима на подбив. След миг мълчание се усмихна едва-едва и повтори по памет стиха:
«Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, /после/ се отдръпнете от тях в постелите и /ако трябва/ ги удряйте. А покорят ли се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик».