държеше една голяма торба с пилешки кости.
„да даваш на куче пилешки кокали, е като да слагаш ножчета за бръснене в супата на бебето. искаш да ми убиеш кучето ли бе, педераст?“
„о, не.“
„я си набутай мръсните кокали отзад и се омитай оттука.“
„не ви разбирам.“
„сложи си кокалите в задника и чупката.“
„помислих, че Кати…“
„нали ти казах, че Кати СЕРЕ!“
тръшнах му вратата.
„не бъди толкова жесток със старчето, Ханк. Казва, че приличам на дъщеря му.“
„хубаво, сигурно го е правил с дъщеря си. а бе, нека чука и кашкавал, ако иска, стига само да ме остави на мира.“
„нима мислиш, че го пускам да влиза, когато те няма?“
„нищо не мисля, сигурен съм.“
„и какъв ти е проблемът?“
„кой кого чука.“
„я изчезвай бе, простак.“
облякох се. първо ризата и панталона, после чорапите и обувките.
„няма да съм извървял сто метра и вие вече ще се натискате страстно.“
запрати по мен някаква книга. не внимавах и книгата ме улучи над дясното око. разцепи ми веждата и потече кръв.
„съжалявам, Ханк.“
„не прави тази глупост да СЕ ПРИБЛИЖИШ до мен!“
излязох, отидох до колата си, потеглих, минах по пътечката на двора с осемдесет мили, повличайки част от оградата и малко от мазилката на входа. ризата ми беше изцапана с кръв, сложих кърпичка над окото си. щеше да ми се отрази много кофти за конните състезания в събота, кипнах от яд.
залагах така, сякаш зад близкия ъгъл ме дебне атомната бомба. исках да спечеля 10 000 долара. заложих на аутсайдерите. не спечелих нито веднъж. загубих петстотин долара. всичките си пари. остана ми само един долар. потеглих, карайки бавно. очакваше ме един ужасен уикенд. паркирах в задния двор.
„Ханк…“
„какво?“
„приличаш на мъртвец. какво се е случило?“
„преебах цялата работа. загубих петстотин долара.“
„Господи, извинявай — каза. — грешката е моя.“ дойде при мен и ме прегърна. „дявол да го вземе, съжалявам, татенце. аз съм виновна и го знам много добре.“
„стига де, да не си избирала ти конете.“
„още ли ми се сърдиш?“
„не, не. знам, че не го правиш с оня изкуфял дъртак.“
„да ти приготвя нещо за ядене?“
„не, не, донеси ми само малко уиски и вестника.“
станах и отидох да видя какви пари са останали в скривалището. сто и осемдесет. е, добре, имало е и по-лоши моменти, и то много често, но сега имах чувството, че ще трябва да тръгна пак по фабриките — ако там изобщо можех да намеря някаква работа.
кучето още ме обичаше. дръпнах го за ушите. не се интересуваше дали и колко пари имах. добро куче. Кати беше в спалнята и си червеше устните пред огледалото. щипнах я по дупето и целунах ухото й.
„купи бира и цигари. трябва да забравя.“
тръгна. чувах как токчетата й тракат по пътечката. беше добра жена, бях я свалил в един бар. облегнах се на стола и се загледах в тавана. хулиган, ето какъв бях. винаги съм мразел работата, винаги съм разчитал само на късмета си. Кати се върна и й казах да напълни чашата ми. знаеше си работата. запали ми пурата. изглеждаше добре. много смешна. щяхме да се любим. щяхме да се любим, докато ни мине мъката. не ми се искаше да загубя всичко — кола, къща, куче, жена. животът беше сладък и лесен.
сигурно съм бил много притеснен, щом отворих вестника и започнах да търся в обявите.
„ей, Кати, тук май открих нещо. търсят мъже. за неделя. плащат им на ръка.“
„о, Ханк, успокой се, ще спечелиш във вторник и всичко ще бъде наред.“
„да, бейби, но в нашето положение всеки долар е от значение. в неделя тук няма конни състезания, само в Кайендс, но това е на майната си. днес ще се напия, а утре ще отида на работа, парите винаги могат да променят нещата.“
Кати ме погледна странно. никога не беше ме чувала да говоря така. винаги съм се отнасял към парите така, сякаш ми падаха от небето. но от загубата на тези петстотин долара бях шокиран. напълни пак чашата ми. изпих я на екс. шок, шок, Господи, Господи, фабриките, изгубените дни, дните без смисъл, дните с шефове и кретени, бавният варварин — часовникът.
пихме до два часа сутринта — точно като в баровете, после легнахме, любихме се, заспахме. сложих будилника в четири, в четири и половина бях станал и пристигнал на определеното място. стоях на ъгъла, заедно с останалите двадесет и пет дрипави скитници, които свиваха цигари и пиеха вино.
всичко е въпрос на пари, помислих си. ще дойде бреме да ходя за ваканциите в Париж или в Рим. ще им покажа аз на тези лайнари. не ми е мястото сред тях.
в един момент нещо ми подсказа, че ВСИЧКИ ТЕ си мислят същото. моето място не е тук ВСЕКИ ЕДИН от нас мисли същото за СЕБЕ СИ. и е прав. е, и?
камионът, пристигна към пет и десет и всички се качиха.