Подлият пристав — а уж бил слуга на закона! — го послуша и се хвърли да ръга падналия. Отблъсна Смъртта, замахна, но тя му се вкопчи в ръката.
— Вижте бе, гадове! — с плачлив глас извика Сенка и тръсна револвера. — Гръмвам и тая пущина ще ни затрупа всичките!
Солнцев прехвърли ножа в лявата ръка и слепешката ръгна Смъртта в хълбока — онази падна на пода. Лицето й стана учудено, тънките й вежди се вдигнаха, сякаш изпита радост. Тя внимателно затисна с ръце раната и Сенка с ужас видя как между белите й пръсти потече кръв.
— Мърдай, говедо! — рече приставът и се свлече на колене. — Ще го ръгна в шията!
И на Скорик му стана все едно. Нека света Троица ги затрупа всичките тук, щом е така. Той опъна ръце с револвера и натисна спусъка, без да се цели.
Ушите му веднага заглъхнаха, той дори не чу изстрела — просто оглуша, и толкова. От цевта изскочи огнен език, главата на полковника се завъртя встрани, сякаш сочеше някаква посока, и тялото му веднага последва указанието — падна на същата страна.
После всичко приключи много бързо в кънтящата и страшна тишина.
Таванът не падна, само прах се посипа. Но пък Ераст Петрович успя да си измъкне лявата ръка от озърналия се по посока на гърмежа Будочник. С тази ръка инженерът постъпи по следния начин: сви я в юмрук и я заби под брадичката на стражаря. Будочник само изхриптя и се бухна на пода като бик в кланица.
Сенка се обърна на другата страна — да застреля и Цайса, докато не е порнал Маса с шибучката си. Но се оправиха и без негово участие. След като притисна в ъгъла сенсея, валето като пусната пружина бодна напред ръката си с шпагата и за една бройка да прикове японеца за стената, но острието звънко удари на камък — Маса отскочи встрани и метна нещо. От ръката му изскочи лъскава джунджурийка. Цайса изведнъж се олюля като парцалена кукла. Вяло посегна към гърлото си, но не стигна — ръцете му увиснаха, коленете му се подгънаха и валето падна възнак. Главата му се отметна назад и се видя, че в гърлото му се е забила дълбоко стоманена звездичка с остри ръбове. Около чудноватата финтифлюшка клокочеше тъмна кръв, а самият Цайс лежеше мирно, само леко му трепкаше кракът.
И Княза с Вампира вече не се валяха по пода. Сенка погледна и видя, че темето на Вампира е пробито, цялото на тъмни дупки от кастета. И този череп се намираше точно където трябваше да е гърлото на Княза. Опулените очи на бившия Сенкин враг се взираха неподвижно в тавана. Гледай ти, колко пъти беше заплашвал с прегризване на гърлото, и накрая собственото му гърло е прегризано. Напил се е накрая Вампира с Князевата кръв. Изпоядоха се гадините…
Скорик си мислеше за всичко това, за да не мисли за Смъртта. Дори не можеше да погледне към нея.
Когато все пак се озърна, тя седеше, подпряна на стената. Очите й затворени, лицето й застинало, бяло. Скорик веднага отклони поглед.
Малко по малко звънливата тишина се изпълваше със звуци. Чуваше се как хълца Будочник, как сумти Маса, докато си издърпва чудо-звездичката от гръкляна на валето.
— Не падна таванът — каза Сенка на инженера с треперещ глас.
— Защо да пада? — пошушна Ераст Петрович, докато се измъкваше изпод тежкото туловище на стражаря. — Такъв г-градеж издържа хиляди години. Уф, тоя тежи поне сто и трийсет кила… Какво чакаш, Сеня? Помогни на дамата да стане.
Значи господин Неймлес не е видял как приставът я ръгна с ножа.
— Този няма ли да се освести? — попита Сенка за хълцащия Будочник — не от страх, а колкото да спечели време. Можеше поне за малко да се престори пред самия себе си, че Смъртта просто така си седи до стената: не е мъртва, ами спи или, да речем, е припаднала.
— Няма да се освести. Този удар беше „н-нокътят на дракона“, той е смъртоносен.
Ераст Петрович стана, отиде при дамата, подаде й ръка.
И се оказа, че Смъртта не е мъртва. Тя изведнъж отвори огромните си сияйни очи, погледна изотдолу Ераст Петрович и се усмихна.
— Какво… Какво ви е? — уплаши се той. Коленичи, отмести й пръстите и — както предугади Сенка — ахна. — Защо, защо го направихте? — заломоти той, докато късаше роклята й и долната риза. — Всичко бях предвидил. Маса предварително разчисти затрупаното и само чакаше сигнала ми! О, Господи! — изстена, като видя черния разрез под лявата гърда.
— Знам, ти и без мен щеше да се справиш — пошепна Смъртта. — Ти си силен…
— Тогава защо, з-защо? — накъса се гласът му.
— За да живееш. Не може с мен… Сега си вечен, никой не може да те победи. Аз, твоята Смърт, умрях…
И затвори очи.
Ераст Петрович пак изстена, дори по-високо от предния път, а Сенка ревна.