Тя бързо прелисти страниците, нетърпелива да открие данни, които да й позволят да оправдае наемането ми. Не възрази и аз я притиснах:
— Има ли нещо, което те спира да ме наемеш, Джаки?
Тя отговори, че съм спечелил нейния глас, но се притеснява, че няма район, който би ми харесал.
— Информираха ме, че в Сан Франциско има свободно място — казах аз.
Тя поклати глава:
— Вчера назначихме жена, живееща там.
В отговор шумно въздъхнах, опитвайки се да изглеждам ядосан, че ми е загубила така ценното време, като ме е накарала да прелетя разстоянието до окръг Колумбия, заради интервю за място, което се е оказало заето.
— Все още има свободни места във Фресно и Сиатъл? — прозвуча повече като въпрос, отколкото като твърдение.
Не знаех нищо за първия от споменатите градове, но бях прекарал едно дъждовно лято от армейското обучение във Форт Луис, Вашингтон, на четирийсет минути път от Сиатъл. Знаех, че няма начин да се преместя в Тихоокеанския Северозапад. На кого ли бе необходима безумната комбинация от хубава музика, добро кафе и изобилие от млади техници милионери? Като човек, произхождащ от Източното крайбрежие, знаех малко за Калифорния и предположих, че Фресно е на двайсет минути път от плажа. Като си припомних съвета на Брус, че дистрибутор, класиран в дъното на националната листа, би трябвало да се радва на повишение, където и да било, изхвърчах от стаята ликувайки.
Досадният въпрос за „статистиката на продажбите“ бе повдигнат много по-рано на второто ми събеседване, което бе с Дон, помощник регионалния мениджър, но увереният ми отговор изглежда го успокои. Той ми зададе още няколко свързани с работата въпроса и после ме заразпитва за тренировките по борба в Нотр Дам. Оказа се, че в колежа бе играл баскетбол, което ме изненада, защото в тяло ми приличаше повече на среден лайнбекър35, отколкото на плеймейкър.
— Залата по борба беше близо до нашия физкултурен салон — обясни той — и всеки ден се чудех какво ли ви причиняват, момчета, за да излизате всеки път от тренировките, изглеждащи като кучешки лайна.
Засмях се на тази доста добре позната картинка.
— Да, присъединих се към отбора. (Ру-ди! Ру-ди!36) Млатеха ме всеки ден. Момчетата се биеха, за да решат кой ще се бори с мен в края на тренировката, когато всички бяха скапани.
Дон се засмя и поклати глава:
— Защо продължи да го правиш?
Небрежно вдигнах рамене:
— През първата си година си поставих за цел да продължа и да спечеля монограм — наричахме го университетската буква на Нотр Дам.
Той захапа:
— Предполагам, че си постигнал целта си — каза Дон с усмивка.
Приех това за добър знак и незабавно го притиснах. Той се засмя отново и каза:
— Имаш моя глас, Джейми, но гласът на важния човек е нещото, което трябва да те притеснява.
Когато Гари — важният човек, на свой ред отвори вратата, въздъхнах с облекчение. Изглеждаше точно като всеки баща на приятел, когото някога бях виждал в Нотр Дам: лицето говореше за ирландския му произход, очите му бяха светли, а косата — посребрена. Той се усмихна и здраво раздруса ръката ми, а после сложи лявата си длан на рамото ми, за да ме въведе вътре. Сакото от костюма му не се виждаше никъде, вратовръзката му бе разхлабена, а ръкавите — навити.
Без никакво предупреждение, той изрева:
— Е, защо трябва да те повиша, Джейми?
Изражението му се бе променило от бащинско в лице на човек, който отговаря за квота от 400 милиона долара и не може да повярва, че трябва да си губи времето да интервюира този загубеняк. Той седна пъхтейки на дивана срещу мен, а неговите над сто килограма изкараха въздуха от възглавниците. Обгърна ни неловка тишина; поне за мен беше такава. Гърлото ми се сви и завидях на Гари, че като важен човек може да разхлаби вратовръзката си.
Този ден вече два пъти бях рекламирал конкурентоспособността си и започнах уверено. Той сякаш не ме слушаше, а ровеше из някакви документи върху масичката за кафе. Когато приключих, минаха няколко секунди преди очите му да се насочат към мен и да се втренчат в моите:
— Значи си упорит? Разкажи ми как точно.
Разказах на Гари как моята упоритост бе унищожила връзката с приятелите ми и техните приятелки, както и онази между приятелите ми и техните приятелки. През уикенда преди интервюто аз и съквартирантите ми закъсняхме за вечеря, защото отказах да прекъсна играта си на баскетбол на алеята. Причината? Моят отбор все още не бе спечелил нито една игра.
36
„Руди“ — американски игрален филм на спортна тематика на режисьора Дейвид Анспаух. — Б.пр.