— Значи не беше… съдбата, или боговете, или нещо такова?
— Не, беше просто зъб от акула с малко магия. Добър номер, длъжен съм да го призная. — Окови потърка състрадателно бузата си при спомена. — Не, Локи, ти не принадлежиш на Барсави. Той си е добър такъв, какъвто е — ценен съюзник и човек, на когото трябва непрекъснато да се преструваш, че се подчиняваш. Но той със сигурност не те притежава. Нито пък аз те притежавам в края на краищата.
— Значи не трябва да…
— Да спазваш Тайния мир? Да си добър малък пезон. Само наужким, Локи. Само за да държиш вълците далеч от прага. Ако очите и ушите ти през тези два дни не са били закърпени с необработена кожа, досега трябва да си разбрал, че възнамерявам ти, и Кало и Галдо, и Сабета, да бъдете ни повече, ни по-малко… — довери му Окови с дивашка усмивка — … шибана стрела от балиста право в сърцето на безценния Таен мир на Венкарло!
Втора книга
Усложнение
Четвърта глава
В двора на Капа Барсави
1
— Деветнайсет хиляди — обяви Дървеницата — деветстотин и двайсет. Всичко толкова. А сега мога ли да се самоубия, моля?
— Какво? Мислех, че с въодушевление би ни помогнал да преброим плячката, Дървеница. — Джийн седеше, кръстосал крак връз крак, в средата на трапезарията в стъкленото мазе под Дома на Переландро. Бяха преместили масата и столовете, за да сторят място на грамадата от златни монети, разделени на малки бляскави купчинки, които ограждаха като зид тях двамата с Дървеницата.
— Ти не ми каза, че ще ги мъкнеш дотук в тайрини.
— Бялото желязо е скъпо! Никой няма да ти даде пет хиляди крони в бяло желязо, а и никой не е толкова тъп, че да го разнася така! Мераджио изплаща всички големи суми в тайрини.
От входа към мазето се разнесе трополене и иззад ъгъла се показа Локи в облеклото на Лукас Феруайт. Той махна фалшивите си очила, отпусна шаловете, изсули се от вълнената дреха и безцеремонно я остави да се свлече на пода. Зачервен до уши, той размахваше пергаментов свитък, залепен с печат от син восък.
— Още седемстотин и петдесет, момчетата ми! Казах му, че сме намерили четири подходящи галеона, ала вече имаме проблеми с финансирането — рушвети за бутане, екипажи за набиране и изтрезняване, стражари за умилостивяване, други морски търговци за разкарване, и той ми ги даде ей така, като не спря да се усмихва! О, богове. Трябваше да измисля тая далавера още преди две години. Дори не ни се налага да му показваме фалшиви кораби и документи и прочее, защото Салвара знае, че цялата тази история с Феруайт е менте! Няма за какво да се морим, освен да броим парите!
— Като е толкова неуморително, защо тогава ти не ги броиш? — Дървеницата скочи, изви се назад и гръбнакът и вратът му започнаха да пукат.
— С най-голямо удоволствие бих, Дървеница! — Локи извади от един дървен шкаф бутилка червено вино, наля си половин чаша и го разреди с хладка дъждовна вода от месингова кана, докато не доби мек розов цвят. — Тогава утре ти ще играеш Лукас Феруайт. Убеден съм, че дон Салвара изобщо няма да забележи разликата. Всичко ли е тук?
— Пет хиляди крони под формата на двайсет хиляди тайрини — отвърна Джийн. — Минус осемдесет за такси, за стража и за каруца под наем, за да ги докараме от Мераджио.
Джентълмените копелета използваха проста система за замяна при докарването на големи количества ценности в тяхното скривалище в Дома на Переландро — по време на поредица от бързи спирания, каси, пълни с монети, изчезваха от една каруца, а бъчви, на които беше написано, че съдържат обикновени храни или напитки, се товареха на друга. Дори и един окаян малък храм има нужда от постоянно снабдяване с най-необходимото.
— Е — каза Локи, — нека само се отърва от дрехите на клетия мастер Феруайт и ще ви помогна да набутаме всичко в зимника.
В задната част на мазето, зад спалното помещение, имаше цели три зимника. Двата представляваха широки шахти, облицовани с елдерглас, дълбоки около десет стъпки. Първоначалното им предназначение беше неизвестно. Затваряха се с прости дървени капаци, окачени на панти, и наподобяваха миниатюрни силози, вкопани в земята и доста понапълнени с монети от всякакъв вид.
2
Превод Валери Петров, „Уилям Шекспир. Исторически драми“, изд. „Народ. култура“, 1981. — Б.пр.