— Браво, юнаци, да живеете! — поздравил ги ротният. — От утре имате всички по двайсет дена отпуска!
— Обещанието, обещанието, господин капитан, по трийсет дена се пада, не по двайсет!
— Защо, нали пленниците са двама?
Лъжлив Съби посочил наш Нена и рекъл:
— Ами този защо го не броите: не мяза ли на същински сенегалец?…
Смели се всички, смял се от сърце и ротният и им дал още по пет дена отпуска.
Оттогава на Нена Черния му излезе име Сенегалеца, че и на децата му тъй думат, че и на кучето му даже, макар че е шарено.