Ала нищо не беше в състояние да излекува болката и тъгата на Жан. Защо, защо ѝ отнеха неродения живот? Често си спомняше ужасните стихове в онова писмо: "...но малката буржоазка страхливо се пита: Този път ще успея ли, или не...". Ето че пророчеството на анонимния писач се сбъдна! Това я караше да се чувства още по-зле.
Луи се опитваше да насочи мисълта ѝ към други занимания. Вече я познаваше добре и знаеше как да го постигне.
– Щом се възстановите, ще ви помоля да участвате в подготовката на сватбата на дофина – каза ѝ един ден той. – Както знаете, мосю Дьо Ришельо ще замине за Саксония, за да доведе принцеса Мария Жозефа, затова съм възложил на херцог Дьо Жевр да организира сватбата. Сигурен съм, че вашата женска ръка ще му е от полза в тази трудна задача.
Жан изпита благодарност към своя крал. Знаеше от какво значение е тази сватба и прие молбата на Луи като голямо отличие. А и това беше добър начин да забрави мъката си. Сватбата на дофина щеше да се състои в началото на февруари. Както изискваше обичаят, преди и след венчавката щеше да има балове и празненства. Затова Жан решително стана от леглото и се зае да преглежда списъци с гости, да обсъжда с архитектите украсата на зали и салони, да измисля нови забавления, да съставя менюта.
Театралният проект също напредваше. Трупата репетираше няколко пиеси едновременно. La Prejuge a la mode[17] от Лашосе,
L'Esprit de contradiction[18] от Дюфрене и "Тартюф" от Молиер. С последната пиеса възнамеряваха да осветят новия театър, за да не разсърдят прекалено много консервативните духове в двора. Налагаше се да се съобразяват най-вече с духовниците, които строго следяха за добрите нрави и осъждаха всеки полъх на свободолюбие.
Жан много искаше да запази театралния проект в тайна, но във "Версай" нямаше тайни – само за няколко дни първата среща на бъдещата театрална трупа стана известна на целия двор и доведе до най-различни предположения и слухове.
Жан помоли краля да преместят репетициите в "Шоази".
– Така само ще раздухате още повече любопитството на придворните – предупреди я Луи, но даде съгласието си.
Жан не се страхуваше от любопитството, дори напротив, но не искаше никой да знае кои пиеси репетират. Защото това носеше нещастие.
В началото на декември започнаха редовните репетиции в двореца "Шоази". Жан ръководеше всички приготовления. Дворецът ѝ предлагаше богати възможности: на нейно разположение бяха най-добрите механици, за да построят сцената, най-прекрасните художници, най-талантливите музиканти. Кралят ѝ бе дал позволение да използва всичко, с което разполага "Версай", и тя се радваше на тази възможност. Назначи Франсоа Рьобел, генерален музикален директор на Парижката опера, за диригент на оркестъра. Ангажира и Мондорвил, капелмайстор на Кралската капела, както и бившия си учител по музика Желиот.
Докато трупата усърдно репетираше в "Шоази", във "Версай" започна строежът на театъра. Жан избра малката галерия към Кабинета на медалите.
– Помещението е твърде малко – възрази Льо Норман дьо Турнем, който ръководеше строителството. – Постарахме се да намалим сцената, но пак няма да има място за повече от четиринайсет зрителски кресла.
Жан огледа внимателно подиума и дървените стени. Знаеше, че сложната машинария на сцената изисква много място, но пък ограниченият брой зрители щеше да подчертае още повече колко изключителен е неиният театър и това я изпълваше със задоволство. До януари обаче я чакаше още много работа.
Луи бе свикал Държавния съвет и се съвещаваше с министрите си. Лицето му издаваше напрежение. В момента Франция се намираше в много тежко положение. Победите в Нидерландия не бяха в състояние да го подобрят. Войната продължаваше вече седма година и той копнееше да я приключи, но преговорите, водени от министъра на външните работи, засега не даваха желания резултат. Кралят хвърли зъл поглед към маркиз Д'Аржансон. Този човек не беше достоен за заеманата длъжност – не притежаваше нито нужните способности, нито капчица дипломатичност. Трябваше възможно най-бързо да се отърве от него.
Въпреки недоволството си кралят успя да запази непроницаемо изражение, когато се обърна към министрите:
– Е, господа, мисля, че сме принудени да изпратим още подкрепления на маршал Дьо Бел-Ил, за да използва бунтовете срещу австрийците в Генуа в наша полза.
Министрите кимнаха и Луи се обърна към граф Дьо Морпа:
17
"Модерен предразсъдък" – пиесата е насочена срещу широко разпространения предразсъдък, че мъж от висшето съсловие не бива да показва любовта си към собствената си жена. – Бел. Прев.