– А как стои въпросът с нашия военен флот?
– След изтощително сражение с англичаните два от нашите кораби...
В този момент се чу лек шум. Една странична врата се отвори и на прага застана Жан и направи реверанс.
– Много моля за извинение, сир! Не исках да ви попреча.
Заедно с нея в салона сякаш влезе свеж пролетен вятър.
– Никога не ми пречите, мадам – усмихна се кралят. Много добре знаеше какво ще последва. – С какво мога да ви помогна?
– Моля да подпишете този документ, сир.
Луи кимна и протегна ръка. Министрите се спогледаха невярващо.
Жан отиде при него и му подаде списъка с гостите за откриването на театъра. Луи прочете внимателно имената и развеселено установи, че въпреки ограничения брой гости тя бе решила да включи в списъка брат си и мосю Льо Норман дьо Турнем. Пренебрежението на придворните към ниския ѝ произход не ѝ пречеше да държи на своите и кралят я уважаваше за това. Той посегна към перото и се подписа със замах.
– Още ли няма да ми кажете коя пиеса ще играете на премиерата?
Жан кокетно поклати глава.
– Не, сир. Не искам да ви разваля изненадата – отвърна тя и му отправи един от онези погледи, които го размекнаха още при първата им среща. После направи грациозен реверанс и безшумно излезе от салона. Министрите запазиха слисано мълчание.
След заседанието на кабинета граф Д'Аржансон излезе с Морпа. Лицето му изразяваше пълно смайване.
– Театрално представление? Добре ли чух?
– О, нима още не знаете? – изсумтя презрително Морпа. Валери още преди седмици му бе разказала за създаването на трупата.
– Не! – отговори с искрена изненада Д'Аржансон. – Нямах представа, че някой е решил да прави театър.
– Маркизата е събрала куп придворни и са създали театрална трупа, която подготвя няколко премиери за следващата година. Малката очевидно се радва, че най-сетне е намерила начин да харчи парите на Негово Величество – изсъска Морпа.
Двамата мъже тръгнаха по коридора. След известно време чуха смях, шумни гласове и изпълнение на музикални инструменти. Когато завиха зад ъгъла, видяха двама лакеи, натоварени с перуки, дамски и мъжки тоалети, да бързат към близкия салон. Любопитството им се събуди, ала в отговор на желанието им да влязат в салона, стражите им препречиха пътя.
– Простете, господа, но не е разрешено да се влиза.
– Знаете ли кой съм аз? – попита с опасно спокойствие Морпа.
– Да, мосю, вие сте граф Дьо Морпа, държавен секретар и министър на Негово Величество – отговори спокойно мускетарят.
– Много добре. Тогава ми дайте път – заповяда Морпа.
– Моля за прошка, мосю, но както вече казах, в момента е забранено да се влиза в този салон. По изричното нареждане на маркиза Дьо Помпадур.
Д'Аржансон изгуби търпение.
– Това е смешно! Маркизата няма право да затваря салони и коридори – изсъска той и понечи да мине покрай стражите, но те застанаха на пътя му.
– Негово Величество потвърди разпореждането, мосю. Морпа и Д'Аржансон се спогледаха почти с ужас.
41.
В началото на новата година, само няколко дни след като Жан навърши 25 години, кралят уволни маркиз Д'Аржансон. Съобщи му с писмо, че повече не се нуждае от услугите му. Никой в Двора не оспорваше, че това е краят на кариерата и живота на маркиза – защото какво струваше един аристократ, ако вече не можеше да живее във "Версай" и да служи на своя крал?
Граф Д'Аржансон, братът на министъра, положи отчаяни усилия да спаси главата на брат си и семейната чест. Научавайки вестта, той се вцепени от ужас. Трудно му беше да скрие колко е засегнат, макар кралят да му даде правото на Grande Entree[19] – това беше израз на лично благоволение и знак, че уволнението на брат му няма да му се отрази по никакъв начин. Ала дори тази висока чест (Д'Аржансон бе първият министър, удостоен с нея) не успокои графа.
Жан се зарадва на уволнението на външния министър, но скри задоволството си. Той не беше достатъчно могъщ, за да стане опасен за нея, но беше част от кръга, който правеше всичко, за да я изхвърли от "Версай".
За съжаление граф Д'Аржансон обвини нея и братя Пари за уволнението на брат му – вероятно защото кралят назначи на негово място маркиз Дьо Пюизиол, дългогодишния съюзник на могъщите финансисти.
Жан се опитваше да пренебрегва студеното поведение на графа и се отнасяше към него дружелюбно и отзивчиво, ала виждаше омразата в очите му. След няколко дни кралят официално обяви, че назначава маршал Дьо Сакс за фелдмаршал на френската армия, и това окончателно вбеси Д'Аржансон. Животът на Жан стана още по-труден. Отвсякъде я обкръжаваха враждебни лица.
19
Привилегия, давана на избрани приближени свободно да влизат на церемонията по обличането на краля. – Бел. Прев.