Въпреки това тя не се чувстваше нещастна, защото новото развитие на събитията заздрави позицията ѝ в Двора, а кралят открито показваше привързаността си към нея. За новата година ѝ подари прекрасно ковчеже, обковано с диаманти. Върху капачето беше изкована Бурбонската лилия, съединена с трите кули на фамилията Помпадур. Целият Двор коментираше подаръка му. В ковчежето Жан намери полица за голяма сума.
Луи ѝ обеща и друг, много по-прекрасен подарък: да направи баща ѝ и брат ѝ благородници. Това беше най-съкровеното ѝ желание.
– Не ме разбирайте погрешно, сир. Корените на семейството ми ще си останат най-обикновени, но не искам брат ми да се чувства неловко, когато идва да ме посещава – бе подхванала смело темата тя една вечер.
Луи не се изненада особено и прояви разбиране.
– Налага се първо да направим благородник баща ви, та един ден титлата да премине в ръцете на брат ви – обясни с усмивка той. – Сигурно ще намеря за какво да го отлича.
Жан го прегърна с огромна благодарност.
В зрителската зала на малката галерия, преустроена като театър, се носеше възбуден шепот. След дълго очакване настъпи вечерта на първата премиера.
Жан почти не бе спала от вълнение. Нетърпелива най-сетне да започнат, тя открехна леко тежката зелена завеса и надникна в залата. Видя мосю Льо Норман дьо Турнем, брат си Абел, абат Дьо Берни, маршал Дьо Кас, графиня Д'Естрад и, естествено, краля. Той седеше в средата на първия ред и любопитно оглеждаше изкусно преустроената галерия.
Жан усети как я обзема сценична треска, но не се уплаши. Знаеше, че преди всяко представление е нервна и напрегната, а днес – още повече. През последните дни целият Двор обсъждаше създаването на театралната трупа и появата на кралската метреса на сцената. Придворните наричаха действията ѝ необикновени и скандални. Духовниците ги определиха като безбожни. Жан беше наясно с какво злобно задоволство ще реагират противниците ѝ, ако премиерата не се увенчае с успех.
Тя си припомни театралните представления в "Етиол" и си заповяда да диша дълбоко и равномерно.
Херцог Дьо Лавалиер, застанал в другия край на сцената, я погледна въпросително. Жан кимна и отстъпи назад. Гърлото ѝ пресъхна съвсем. Херцогът даде знак на лакеите да угасят светлините в залата. Жан усещаше физически очакването на зрителите. Божичко, помисли си стреснато тя, какво ще стане, ако кралят не хареса изпълнението ми? Но вече беше твърде късно за подобни опасения. Музикантите засвириха. Тя се напудри набързо и навлажни устните си.
Завесата се вдигна. Жан излезе на сцената и още с първата дума, която произнесе, се потопи в идентичността на Дорина, камериерката в "Тартюф". Една от любимите ѝ роли.
Трупата изигра пиесата със страст и с нужната сериозност, което подчертаваше същността на комедията. Така забавните моменти и остроумните фрази изпъкваха още по-силно. Още при първия смях на публиката, сред който прозвуча и дрезгавият тембър на краля, Жан разбра, че са спечелили зрителите в залата. Историята на лицемера Тартюф беше добре позната и популярна, но изпълнението също беше много важно.
Още докато завесата падаше, кралят стана от стола си.
– Дами и господа, позволявам ви да аплодирате!
Той заръкопляска въодушевено и зрителите последваха примера му. Някои викаха "браво". Изпълнителите излязоха и се поклониха. Луи се качи на сцената и целуна ръката на Жан.
– Грандиозно! А изпълнението ви беше зашеметяващо, мадам! Вие наистина сте най-прекрасната жена на света – пошепна той в ухото ѝ.
– Благодаря, сир.
Жан направи грациозен реверанс. Чувстваше се безкрайно щастлива.
Премиерите следваха една след друга и публиката ги приемаше въодушевено. Придворните преследваха Жан с молби за покани, някои даже коленичеха пред нея. Всеки искаше покана, всеки настояваше да присъства в залата – още повече, след като стана известно, че след представлението актьорите и зрителите вечерят с краля и метресата му и вечерта завършва с малък бал, на който се танцуват менует и контраданс. Даже принц Дьо Конти и маршал Дьо Ноай помолиха Жан да им даде покани.
Вече никой не злословеше за изпълненията ѝ – само клерикалите продължаваха да я наричат безбожница.
Трупата даваше представления през цялата пролет. Освен първите три произведения подготвиха комедията на Данкур Les Trois Cousines[20] и две опери. Театърът щеше да затвори врати само докато траеха празненствата около сватбата на дофина.
Саксонската принцеса вече бе напуснала Дрезден и почетното шествие, водено от Ришельо, бавно приближаваще бъдещата ѝ родина. Заедно със семейството си и неколцина избрани придворни кралят замина за "Шоази", за да посрещне Мария Жозефа и да я придружи до "Версай".