Кралят въздъхна облекчено. Жан знаеше, че всеки ден главната камериерка съобщава на маршала какво прави младата двойка. Несъмнено Дьо Сакс се чувстваше лично засегнат, задето дофинът пренебрегва племенницата му.
– Е, да се надяваме, че атаката е завършила удовлетворително и за двете страни – заключи Жан и маршалът избухна в смях. Очите му светеха.
– Само ако знаете как завиждам на краля, маркизо.
Граф Дьо Морпа спря за момент и погледна през прозореца. Отсрещната страна на двора беше обляна в светлина. В Кабинета на медалите цареше трескава суетня. Актьорите от трупата се обличаха за представление. След приключването на празненствата около женитбата на дофина Дворцовият театър поднови представленията си. Тази вечер щяха да представят едноактната опера "Еригона". Маркизата щеше да изпълни главната роля. Придворните разправяха, че пеела прекрасно. Морпа, естествено се съмняваше, но даже тази жалка личност да имаше най-чистия, най-съвършения глас в цяла Франция, той не би изтърпял цели два часа да я гледа и слуша на сцената. Изпълваше го диво презрение към придворните, които с всички средства се домогваха до покана за представление.
Същевременно Морпа беше достатъчно честен пред себе си, за да признае, че идеята ѝ е гениална. С този театър маркизата си бе създала собствена сцена, където да се представя пред краля с всичките си прелести, с евтиното си прелъстителско изкуство, във все нови лица и роли. Редом с това тя вече разполагаше със средство да влияе и върху обкръжението на краля. Който не ѝ беше приятен, оставаше извън залата. Да, във "Версай" настъпваха нови времена.
Морпа продължи пътя си. Двама пажове осветяваха коридора пред него. Рангът му изискваше да се придвижва с носилка, но той мразеше да се люлее по коридорите на двореца. Носилките бяха за старци и старици.
Маркиза Дьо Помпадур се оказа много по-интелигентна и много по-съобразителна, отколкото бе смятал за възможно. И по-опасна – защото зад нея стояха братята Пари. Благодарение на Валери той знаеше, че финансистите я посещават редовно и обсъждат всички нейни действия. Братята Пари притежаваха несметни богатства, следователно и голяма власт. Лека-полека те окупираха Двора. Все повече придворни им бяха длъжници. Точно те ли трябваше да са доверениците на маркизата? – запита се гневно Морпа. Да, тя беше техният коз. И други, разбира се, я обожаваха: маршал Дьо Сакс, мосю Льо Бел, първият камердинер на Негово Величество, маркиз Дьо Пюизиол – и него бяха купили като генералния финансов контрольор Машо д'Арнувил. Да не говорим за мосю Жанел, генералния директор на кралските пощи. Морпа стисна устни. Преди няколко дни научи нещо невероятно. Подозрението му, че някой проверява пощата, и то не само кралските пощенски карети, а и някои частни куриери, се потвърди.
Графът решително вирна брадичка. Имаше план. Крайно време беше кралят да разбере каква змия носи в пазвата си. Морпа зави с енергични крачки и влезе в северното крило на двореца.
Само след няколко минути застана пред покоите на кардинал Дьо Роан. Тази вечер висшият духовник даваше прием в чест на архиепископ Дьо Ларошфуко. Франсоа Жером дьо Ларошфуко, братовчед на Морпа, бе пристигнал във "Версай" от Рим и щеше да остане само няколко дни. Архиепископът изпълняваше длъжността кралски посланик във Ватикана. Очакваше го блестящо бъдеще. Скоро щеше да стане кардинал, а се говореше също, че Grand Aumonier du Roi[21]кардинал Дьо Роан, който беше вече на възраст, смята да го направи свой наследник.
– Колко се радвам да ви видя, скъпи братовчеде! – Морпа целуна ръка на архиепископа и поздрави учтиво кардинал Дьо Роан и другите гости. Присъстваха монсиньор Бойе, отец Перюсо, граф Д'Аржансон и Кристоф дьо Бомон, новият архиепископ на Париж.
– Как сте? Мога ли вече да ви поздравя с кардиналски сан? – попита Морпа.
Ларошфуко се усмихна.
– Да, мисля, че можете, но официалната церемония ще се състои чак през април. – Отпи глътка вино и добави: – През декември ще се върна в Двора.
– Чудесни новини, скъпи братовчеде.
– Трябва да призная с каква радост очаквам завръщането във "Версай" след две години в Рим. Още повече, че папата ме натовари със свещената мисия да защитавам интересите на Светия престол в родината си.
– Негово Светейшество е много проницателен, щом е разбрал колко спешно се нуждае Дворът от хора като вас – намеси се архиепископът на Париж, който стоеше до тях.
Едва 43-годишен, той беше твърде млад за високия си сан, но тясното му лице излъчваше силна енергия. Бомон беше известен със строгите си религиозни принципи. Дълго се бе колебал дали да заеме поста архиепископ на Париж и прие едва след изричното настояване на краля.
21
Длъжност в двора, заемана от висш прелат, обикновено кардинал, който отговаря за всички църковни дела на държавата. - Бел. прев.