– Ще взема този сервиз. Моля, изпратете ми го заедно с другите неща.
– За мен е чест, маркизо. – Мосю Дюво се поклони раболепно.
Жан кимна учтиво и му позволи да я придржи до изхода. Беше началото на ноември и тя бе дошла на разходка в столицата. В последно време не идваше често. Двамата с херцог Дьо Лавалиер вече подготвяха следващия театрален сезон. Смятаха да представят няколко нови пиеси, сред които Le marriage fait et rompu[22] от Дюфрене и Les Dehors trompeurs[23] от Боаси, както и няколко опери. Жан поръча от столицата платове и аксесоари за костюмите, а после намина при мосю Дюво.
Навън духаше неприятен студен вятър. Небето висеше сиво и мръсно над големия град и тя потрепери. Зимата идваше и смяната на сезона я изпълни с меланхолия. Мразеше студените месеци.
Както винаги, около каретата ѝ се бе събрала тълпа. Хората се отдръпнаха, за да ѝ сторят място, но продължиха да я зяпат безсрамно, за да запомнят някоя пикантна подробност и да има за какво да говорят през следващите дни.
Вместо да се качи бързо в каретата, както правеше обикновено, Жан забави крачка. Дотолкова беше свикнала с напудрените и намазани с руж физиономии на придворните, че тези голи лица с бръчки и неравности, със зачервени от студа бузи и белези от шарка я изпълниха с неловкост. Все пак успя да се усмихне любезно, но бързо извърна глава.
Кочияшът отвори вратичката, един от лакеите ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да се качи. Тъкмо стъпи на стълбичката, когато нещо прелетя във въздуха и плесна върху лакираната в синьо карета.
Жан изписка уплашено, ала в същия миг разбра, че някой е хвърлил по нея развален домат.
– Курво! Унижаваш нашата кралица и крадеш парите на краля! – изкрещя гневен глас.
Лакеите се втурнаха към непознатия, но той бързо изчезна в тълпата.
– Курво! – долетя гласът му отдалеч.
Жан се разтрепери неудържимо. Сокът на домата бе пръснал върху ръкава ѝ и върху фината материя се бе образувало грозно червено петно сякаш от кръв. Картината остана запечатана в паметта ѝ.
В прилив на гордост и за да не покаже страха си, тя се обърна към тълпата с високо вдигната глава. Четеше по лицата им като в отворена книга. Някои хора бяха уплашени и я гледаха с ужас и съжаление, други обаче бяха обзети от злобна радост и я зяпаха безсрамно. Те ме мразят, помисли си тя и потрепери. Парижани вярваха в небивалиците, които разпространяваха зложелателите ѝ. Обвиняваха я, че пилее богатството на краля, унижава кралицата и е ненаситна за власт и богатство.
Дълго след като седна в каретата си и потегли към Фонтенбло, Жан продължи да вижда пред себе си лица на гладни парижани.
Мосю Берие се поклони толкова дълбоко, че едва не загуби равновесие.
– Вие ми оказвате твърде голяма чест, маркизо.
Жан му кимна любезно. Бе помолила главния полицейски лейтенант на Париж да се срещне с нея в градския дом на Пари дьо Монмартел. Банкерът покани мосю Берие да се настани в едно от креслата в кабинета му.
– Миналата седмица се случи нещо крайно неприятно, мосю Берие – започна без увъртания банкерът. – Пред магазина на мосю Дюво тълпата нападнала маркизата. Народът гневно изразил недоволството си.
– И аз чух за това. Отвратително!
Жан се разхождаше нервно напред назад, но като чу думите на полицейския началник, спря.
– Мосю Берие, много ви моля да откриете кой пуска подигравателните песнички по мой адрес. Трябва да знам дали обикновените граждани си правят шеги, или някой целенасочено се опитва да опетни доброто ми име. – Въпреки нервността си тя говореше овладяно и властно.
– Уверявам ви, че ще направя всичко, за да заловя извършителя, мадам. Налага се обаче да действам предпазливо, защото граф Дьо Морпа е издал заповед всяко очерняне на Негово Величество да се преследва неумолимо и да се наказва най-строго, ала същевременно е заповядал да не обръщаме внимание на клеветите срещу вас – обясни Берие с видимо смущение.
Жан присви очи.
– Това не ме учудва особено – промълви тихо тя. Знаеше, че министърът няма особен интерес да защитава доброто ѝ име. Сигурно се радваше, че парижани ѝ се подиграват със злобни песнички.
– Разбирам в колко трудно положение се намирате, мосю Берие – продължи тя, – но повярвайте, ще се постарая да ви се отплатя. Никога не забравям хората, на които дължа благодарност.
– Ще сторя всичко по силите си, маркизо. Повярвайте, за мен е огромна чест да ви служа. – Берие отново се поклони дълбоко и се сбогува.
Жан не беше в състояние да забрави случилото се пред магазина на Дюва. За първи път в живота ѝ я бяха нападнали физически, но не това беше най-страшното. Народният гняв я засегна много по-дълбоко от враждебността на висшите аристократи. Страшно ѝ беше да мисли, че хората имат толкова лошо мнение за нея.
22
"Сключен и разтрогнат брак" – комедия, в която бракът е разтрогнат, защото всички смятат, че съпругът е починал, но тъкмо когато вдовицата се кани да се омъжи повторно, той се завръща. – Бел. Прев.