Без да бърза, Жан потопи лъжица в супата.
– О, пак е едно от онези безвкусни стихчета, които постоянно ми изпращат, графе – отвърна небрежно тя и удостои Морпа със сладка усмивка. На масата се възцари мълчание.
Кралят не каза нищо. Едва по-късно, когато останаха сами, поиска да види писмото и го прочете със смръщено чело.
– Значи това беше на мястото ви още когато влязохте в салона?
Жан кимна.
Отвратен, кралят хвърли анонимното писмо в огъня. Морпа бе допуснал грешката да сложи посланието си върху чинията ѝ по време на частна вечеря – макар да нямаше доказателства кой го е писал, кралят се убеди, че писмата идват от Двора.
49.
След дълги преговори на 12 февруари 1749 година в Париж най-сетне официално бе подписан Договорът от Аахен. Ала народът реагира не както Луи и Дворът бяха очаквали. След шумния арест и последвалото изгонване на Бони принц Чарли от страната – шотландецът отказа да напусне Франция и кралят се принуди да прибегне до тази драстична мярка – настроението в столицата отново се влоши. Хората мърмореха и ругаеха повече отвсякога. Компромисите, направени от краля в мирния договор, бяха посрещнати с недоумение, Франция не е спечелила нищо – така смяташе народът. Дори напротив: завладените градове Фонтеноа, Року, Лавфелд и Маастрихт, превърнали Луи в герой, бяха върнати на неприятеля без нищо в замяна. Същевременно Фридрих II, който бе започнал войната, задържа Силезия и никой не си помисли да го накаже. Каква несправедливост! Държавата имаше огромен дълг, стопанството беше в руини, вече втора година реколтата бе слаба и народът беше прекарал гладна зима. Десятъкът – данък, събиран само през военните години, не бе отменен. Хората обвиняваха краля, че са принудени да плащат за кралското му великодушие, докато той и главно метресата му пилеят безогледно. Памфлети и подигравателни песнички, насочени не само срещу Жан, но и открито срещу монарха, се разпространяваха из града и полицията не успяваше да ги спре. Налагаше се граф Дьо Морпа почти всеки ден да се оправдава пред Негово Величество и пред Двора за положението в Париж и всички го критикуваха ожесточено.
"Това е единственото радващо обстоятелство в голямата беда", помисли си Жан. Прочете още веднъж писмото на Абел и въздъхна дълбоко. Брат ѝ беше присъствал на официалните празненства по случай мирната прокламация. "Цареше призрачна тишина – пишеше Абел. - Никакви въодушевени викове, че войната е свършила. " Нито един не извикал "Да живее кралят". На всичкото отгоре по време на фойерверките на брега на Сена станала ужасна злополука и хората я възприели като лоша поличба. "Глупав си като мира" – това било най-новото ругателство в Париж, което многократно отеквало по пазарите и площадите.
"Какъв ужас", рече си Жан. Защо хората реагираха толкова зле на мира, нали го желаеха не по-малко от краля? Възмутена от несправедливостта на простолюдието, тя не беше в състояние да се успокои.
– Парижани са подли – оплака се тя на графиня Д'Естрад, докато се преобличаше за репетиция в театъра. – Твърдят, че новият театър, построен от краля за мен, струвал два милиона ливри. Два милиона, представяте ли си! А аз знам, че разходите възлизат на не повече от двайсет хиляди екю. Кралят на Франция има пълно право да отдели такава смешна сума за собствените си забавления, нали?
– О, скъпа, не обръщайте внимание на тези смешни слухове – махна с досада графинята, докато си избираше парфюм от тоалетката на Жан. – Ах, какъв небесен аромат! Разберете, хората просто търсят върху кого да излеят недоволството си. Не приемайте сериозно глупавите им приказки.
Жан замълча. В последно време се бе отчуждила от графинята и знаеше защо. Тя приемаше всичко с пълно безразличие.
Лошото беше, че парижани преувеличаваха безмерно не само разходите за театъра. Същото се говореше и за преустройството на новия ѝ дворец "Белвю" и за малкия ермитаж[24] в парка на "Версай", подарен ѝ от краля. Лицето ѝ се зачерви от гняв. Мисълта, че народът обвинява краля за нейното привидно прахосничество, я оскърбяваше дълбоко. А най-страшното беше, че нямаше как да се защити.
За разлика от Жан Луи реагира на грозните слухове с надменността на абсолютен монарх.
– Хората нямат право да съдят краля си – отсече категорично той, когато на вечеря Жан спомена настроенията в Париж.
По лицето с гордо вирната брадичка ясно личеше какво има предвид: той беше миропомазан, всехристиянски крал, определен от Бога да управлява Франция и народа. Критиката срещу него и действията му представляваше обида на Величеството – тежко престъпление.
24
От френски - отшелническа килия. През 1746 г. Луи XV подарява на маркиза Дьо Помпадур шест хектара в парка на двореца "Фонтебло", където тя натоварва архитекта Габриел (1698-1782) да й построи кокетно жилище и го нарича "моята отшелническа обител". - Бел. ред.