Доколкото му бе възможно, той се постара да запази самообладание и спря на последното стъпало.
– Мосю Д'Аржансон...
Министърът на войната кимна хладно.
– Графе, лично Негово Величество ми възложи да ви предам това писмо.
Морпа едва не получи удар. Олюля се и се хвана за парапета.
– Заточение...
– Съжалявам – рече тихо Д'Аржансон.
Ясно си личеше с какво огромно неудоволствие изпълнява възложената му задача. Връчи му запечатаното писмо и отстъпи крачка назад.
Мосю Дьо Морпа,
Обещах ви, че когато престана да се нуждая от услугите ви, ще ви го съобщя лично. С това писмо ви нареждам да се оттеглите от поста си на държавен секретар и министър. Понеже имотът ви Поншартрен се намира твърде близо до "Версай", моята воля е до края на тази седмица да се оттеглите в Бурж и там да не приемате никого освен близките си роднини.
Не желая отговор.
ЛУИ
Замаян, Морпа седна на стълбата и се втренчи в писмото на краля. Само с няколко думи Луи бе разрушил живота му и всичко, което той беше. Това се случи в четвъртък, на 24 април 1749 година.
Дворът посрещна с недоверие и ужас прогонването на министър Морпа. Граф Дьо Морпа, един от най-могъщите министри в кралството, да бъде изхвърлен от Двора? Конфликтът му с фаворитката на краля беше всеобщо известен. Придворните следяха със задоволство и възхищение как министърът упорито отказва да се отнася почтително с кралската метреса, камо ли да я ухажва, както постъпваха много други мъже от Двора. Морпа не се опитваше да скрие какво е мнението му за издигналата се над своята класа буржоазка. А сега съдбата му изглеждаше подпечатана.
Кралят не уведоми никого по какви причини е уволнил министъра. На следващия ден се появи в Държавния съвет, следван от дофина и от херцог Дьо Ришельо, който изглеждаше в отлично настроение.
– Добър ден, господа. – Луи пренебрегна питащите лица на своите съветници. – Граф Дьо Морпа е уволнен от заеманите длъжности – заяви лаконично той и продължи спокойно: – Вече съм определил кой ще го замести. Граф Дьо Руй става министър на военния флот, граф Дьо Сен Флорентен ще бъде maison du rois[25] а граф Д'Аржансон е назначен за министър на Париж. – Кралят кимна на тримата мъже, които се поклониха дълбоко. – Мосю Д'Аржансон, като ви назначавам за министър на град Париж, аз ви оказвам специално доверие, но ви препоръчвам да изпълнявате задълженията си с по-голямо старание от предшественика си. Господа, нямам какво повече да кажа по въпроса.
Кралят кимна отново и излезе. Министрите го проследиха е изумени погледи.
Първите вълнения около уволнението на Морпа се уталожиха. Дворът се върна към обичайното си ежедневие. Никой не говореше за министъра, никой не споменаваше името му. Само след няколко дни изглеждаше, сякаш всички го бяха забравили.
Жан обаче долавяше, че след падането на министъра придворните се отнасят към нея с повече респект, признават влиянието ѝ и се боят от властта, която демонстрира по толкова впечатляващ начин. Тя прие новото отношение към себе си с мълчание – навярно защото не изпитваше чувство на триумф. Не се стремеше да играе ролята на влиятелна метреса, в случая просто не ѝ бе останал избор. Със или без влияние върху краля – среден път очевидно нямаше. Последните три години ѝ дадоха добър, макар и болезнен урок. Сега разбираше какво е имал предвид Пари дьо Монмартел, когато ѝ бе казал, че ако иска да се задържи в Двора, трябва да овладее изкуството на интригата.
Успя да се отърве от най-страшния си враг. Граф Дьо Морпа бе уволнен и вече не живееше във "Версай". Как ли я мразеше сега! Сигурно ще продължи да разпространява злобни стихчета и песнички срещу нея и краля, но това щеше да му е много по-трудно, защото Бурж се намираше далеч от столицата. А и наследникът му граф Д'Аржансон щеше да действа с цялата си твърдост срещу разпространителите на злобните памфлети, за да се представи добре пред краля.
Жан се чувстваше доволна. Никога досега позицията ѝ в Двора не е била толкова стабилна и важна. Другите министри и държавните секретари се стремяха да поддържат добри отношения с нея, а конфликтът с Ришельо вече представляваше част от миналото. Никой в двора не подозираше, че двамата са съучастници в изгонването на Морпа. След заминаването на графа Ришельо малко се обиди, защото кралят не му предложи място в Държавния съвет, но Жан го утеши с обяснението, че кралят много държи на военните му постижения и смята за по-разумно той да пилее таланта си в други области. Ришельо знаеше, че е най-близкият човек на краля – а сега и на метресата му, – затова се укроти бързо. Вярно, мечтаеше да стане министър-председател, но не беше маниак на тази тема. Докато постът оставаше незает, щеше да си живее спокойно.
25
Лице, което отговаря за военната, гражданската и духовната администрация на монарха. – Бел. Прев.