– Добро утро, мосю Берие – маркизата се обърна към ранния посетител и го дари с омагьосваща усмивка, сякаш за нея нямаше нищо по-прекрасно от възможността да го поздрави.
– Мадам – Берие направи дълбок поклон.
Жан вдигна дясната си ръка и след едва забележимото движение на пръстите ѝ всички прислужници напуснаха стаята.
Двамата останаха сами. Тя беше напълно облечена, но в срещата им имаше нещо твърде интимно и Берие се смути.
Маркизата се усмихна с разбиране. "Тази жена знае как въздейства върху мъжете", помисли си с възхищение полицейският лейтенант. Същевременно усмивката ѝ беше невинна като на младо момиче. Берие се взираше замаяно в сивите ѝ очи и отговори на усмивката ѝ, все едно беше глупав ученик. Сега вече си даваше сметка защо кралят я обича така пламенно и е преодолял всички трудности, за да я направи своя метреса. Маркиза Дьо Помпадур беше възхитителна. На колко ли години беше? Според акта за раждането на двайсет и осем, но изглеждаше на не повече от двайсет и пет.
– Надявам се, че сте добре?
Мекият, мелодичен глас го изтръгна от мечтанията. Жан отново се усмихна.
– Благодаря, маркизо, не мога да се оплача.
Берие сведе глава към ръцете ѝ и видя как тънките ѝ пръсти нервно си играят с изкуствено цвете. Очевидно беше напрегната.
– Е, какво научихте, мосю Берие? Моля ви, не ме щадете. Той има друга любовница, нали?
Независимо от спокойно изречените думи лицето ѝ изведнъж побеля от страх.
Берие поклати глава.
– Не, мадам. Кралят няма друга... любовница.
Жан не успя да скрие облекчението си.
– Само че Негово Величество редовно ходи в Парк о Серф[26]...
– В Двора на елените? Какво има там?
"Явно не е чувала никога за това място", прецени Берие и се покашля смутено.
– Ами... къща, където са настанени млади момичета и жени, които биха могли да се харесат на Негово Величество. Мосю Льо Бел, първият кралски камердинер, урежда тези неща.
Жан остана силно изненадана.
– Искате да кажете бордей?
– О, никога не бих си позволил да го назова с тази дума, мадам, но съм принуден да призная, че се изразихте точно.
Жан отново призова на помощ актьорския си талант и успя да запази самообладание. Берие бе готов да повярва, че новината за забавленията на краля в онова заведение не я е наранила особено дълбоко. Само тя знаеше, че никога не бе преживявала толкова дълбоко унижение.
– Много ви благодаря, мосю Берие.
Полицейският лейтенант въздъхна. Още не бе свършил.
– Маркизо, аз съм ваш предан приятел, затова се чувствам длъжен да ви съобщя още нещо.
Жан хвърли цветето на пода и го погледна въпросително.
– Мадам, отскоро графиня Д'Естрад има любовна връзка с граф Д'Аржансон.
– Графиня Д'Естрад? Невъзможно! – възкликна невярващо Жан.
Берие запази мълчание.
– Сигурен ли сте? – попита съвсем тихо тя.
Той кимна.
Жан остана сама и даде воля на сълзите си. Да, очакваше да чуе, че Луи спи с други жени, но когато подозренията ѝ се потвърдиха, се почувства много зле. В известна степен се чувстваше облекчена, че кралят посещава онова заведение. Ако имаше любовница от Двора, щеше да е много по-лошо. Не би могла да понесе подобно унижение. Друга жена да заеме мястото ѝ, а тя да живее в постоянен страх да не я изгонят. Живо си представяше как ще тържествуват придворните. Няма да им достави това удовлетворение, в никакъв случай.
Оказа се обаче, че Луи търси кратки любовни приключения, нищо повече. През главата ѝ минаваха мъчителни въпроси. С какви жени се среща там кралят? Сигурно са по-млади и по-красиви. Явно умеят да задоволяват потребностите му по-добре от нея. Това я изпълни с горчивина. Представи си голи женски тела, пламтящи от страст очи и в гърдите ѝ се надигна дива ревност, примесена с гняв. Смачка кърпичката си и я хвърли на пода. Скочи и започна да се разхожда из стаята. Слава богу, тази сутрин Луи имаше среща с дофина и няколко духовници от Двора. Ако в този момент се появеше в покоите ѝ, тя нямаше да се въздържи и щеше да му направи сцена. Съзнаваше, че няма право да изисква от него каквото и да било, и това я измъчваше. Той не беше обикновен любовник или съпруг, той беше кралят на Франция. А тя не искаше да го изгуби. По никакъв начин.
Мислите ѝ се насочиха към другата новина, донесена от мосю Берие. Най-добрата ѝ приятелка, графиня Д'Естрад, е станала любовница на граф Д'Аржансон! След прогонването на граф Дьо Морпа Жан беше в добри отношения с министъра на град Париж, но тайно в себе си продължаваше да го причислява към своите врагове. Връзката на приятелката ѝ говореше за липса на лоялност и това я възмути. Навярно графинята не ѝ бе казала нищо за тайния си любовник, защото се страхуваше от реакцията ѝ? Да, беше разбираемо. Жан се опита да се успокои.