Жан отвори чадърчето си и погледът ѝ падна върху млада жена, която тъкмо слизаше от каретата си. Кралят стоеше съвсем близо до нея и тя му се усмихна прелъстително. Жан се вцепени. Не познаваше дамата, но бързо се сети, че кралят бе прибавил към списъка братовчедката на херцог Дьо Дюра, наскоро представена в двора.
Новачката беше красива и в гърдите ѝ отново се надигна добре познатата ревност. "За бога, това никога няма да свърши!" – помисли си отчаяно тя и проследи как Луи подхвърли нещо на младата жена, а тя избухна в писклив смях.
Чувайки гласа на предполагаемата си съперница, Жан се отпусна. Не, явно се е заблудила. Тази жена не представляваше опасност за нея.
Вечерта представиха пиесата Le philosophe marie[27] от Детуш, после вечеряха и излязоха навън да гледат фойерверките. Малката компания слезе по алеята към брега на Сена. В далечината се виждаха светлините на Париж.
Майската вечер беше топла и приятна. Лакеи сервираха освежителни напитки. В няколкото опънати шатри бяха наредени кресла и канапета. На брега свиреше камерен оркестър. Луи прегърна Жан и двамата се отправиха към украсената тераса над реката.
– Вие сте невероятна, мадам. "Белвю" е прекрасен.
Поласкана, Жан се усмихна. Музикантите замлъкнаха и зачакаха началото на фойерверките. В този миг прозвуча крясък. Последваха го гневни гласове.
В първия момент Жан не разбра какво се случва. Огледа се смаяно и най-сетне забеляза, че на другия бряг на Сена се е събрала тълпа. Хората крещяха и размахваха юмруци към нея.
– Курво! Само пилееш парите на краля!
Думите отекнаха като гръм в главата ѝ. Жан изохка ужасено. Луи също се обърна. Лицето му не предвещаваше нищо добро. Даде знак на херцог Д'Айен, който повика гвардейците и те се метнаха на конете си.
– Уличнице! Пръскаш пари за празненства, а ние гладуваме! – разкрещяха се отново хората на отсрещния бряг.
В сцената имаше нещо призрачно. Придворните не смееха да помръднат.
Нещо прелетя във въздуха и плесна във водата недалеч от брега. Жан изпищя уплашено и се разтрепери цялата, въпреки че хората бяха далече и не можеха да я нападнат.
Лицето на Луи помрачня още повече. Някой заповяда на музикантите да продължат да свирят. Зазвуча гръмка музика. Гвардейците бързо прекосиха реката и всички видяха как недоволните се разбягаха по полето. Граф Д'Аржансон, застанал близо до Жан в компанията на графиня Д'Естрад, отпи глътка шампанско и се усмихна доволно. Какво по-добро можеше да се случи? Народът ясно показа на краля какво мисли за метресата му.
Кралят настоя вечерта да продължи според плана, ала настроението остана потиснато. Никой не хареса фойерверките, никой не пожела да танцува. Излетът беше провален.
Жан стоеше до прозореца в спалнята си и нещастно се взираше в нощта. Малко след като приключи с преустройството на "Белвю", на другия бряг също се бяха събрали недоволни хора, но тогава никой не посмя да я наругае както днес.
– Тези хора ме обвиняват в неща, които не са верни! – извика горчиво тя. Луи, излегнал се на канапето, стана и отиде при нея.
– Те са само няколко недоволни безделници. Ще бъдат наказани за безсрамието си – изрече спокойно той. Гвардейците бяха заловили двама-трима. Оказаха се скитници и наемни работници.
– Нищо лошо не съм им направила! – изплака отчаяно Жан. Луи внимателно я обърна към себе си.
– Не сте, разбира се. А и не дължите никому сметка. Водите живот, съответстващ на ранга ви и на мястото, което заемате до мен. Той ви е даден от Бога.
Кралят я целуна нежно и Жан се притисна до гърдите му. Нуждаеше се от него. Обичаше го с цялата сила на сърцето си. Целувката им стана страстна, но след малко Луи се освободи от ръцете ѝ и отстъпи крачка назад.
– Моля ви, останете при мен! – пошепна задъхано тя.
Кралят сложи пръст върху устните ѝ. Помилва я по бузата и се усмихна меланхолично.
– За съжаление не можем да променим нещата – рече той, целуна я по челото и се обърна към вратата. – Лека нощ, мадам.
Жан проследи излизането му с безсилно отчаяние.