Луи застана пред Жан и я огледа с горящи от желание очи. Бузите ѝ пламнаха от смущение. Нямаше как да не си спомни предишната нощ.
Луи вдигна чашата си.
– За вас, мадам.
– Ваше Величество.
Без да откъсват поглед един от друг, двамата отпиха по глътка. Жан стоеше с гръб към масата. Кралят впи поглед в полуотворените ѝ устни и остави чашата. Протегна ръка и очерта контура им. Пръстът му попи мъничката червена капка в ъгъла на устата ѝ.
– Е, мадам, гладна ли сте? – попита шепнешком кралят и се наведе към Жан.
Тя поклати глава.
– Не...
Той я погледна пронизващо.
– Аз пък умирам от глад.
Привлече я с една ръка към себе си и я целуна страстно. После с едно-единствено нетърпеливо движение помете всичко от масата. Чинии, чаши и купи изпопадаха по пода и съдържанието им се разплиска на всички страни. Луи се наведе над Жан и двамата се отпуснаха върху масата. Нетърпеливите му пръсти разкъсаха корсажа и разголиха гърдите ѝ. Жан трепереше колкото от страх, толкова и от възбуда. Той се наведе над нея и зацелува гърдите ѝ. Ръцете му милваха голата ѝ кожа. Дясната му ръка се плъзна под полата ѝ и развърза шнура на чорапа.
Библиотеката на краля представляваше част от истински лабиринт от различни помещения и салони, известни като Petits appartements[11]. Разположени в северното крило на двореца, те бяха предназначени само за краля. От време на време влизаха пажове и камердинери, но обичайният шум на двореца почти не стигаше дотам.
Напълно объркана от бурята, която бушуваше в тялото и сърцето ѝ, Жан стоеше до прозореца и се взираше навън. Кралят отиде в Държавния съвет, но я помоли да го почака. "За мен ще е удоволствие по-късно да вечеряме заедно" – каза ѝ той.
Жан разглеждаше замислено богато украсените покриви от другата страна на малкия вътрешен двор. Дали фактът, че Луи я доведе във "Версай", означаваше сериозен интерес от негова страна? Наистина ли връзката им щеше да се превърне в нещо повече от мимолетно удоволствие? Жан не знаеше отговора.
Обърна гръб на прозореца и застана пред голямото огледало, окачено в една от нишите на стената. Имаше чувството, че вижда чужда жена. Лицето ѝ излъчваше дълбок размисъл, но и нещо похотливо, което я учуди. Кралят нареди на първия си камердинер да ѝ донесе нова рокля, понеже старата беше безнадеждно разкъсана. Светлата коприна, обшита със сребро, ѝ хареса много. Освен това роклята ѝ стана изненадващо добре и за момент Жан се запита как ли работи домакинството на краля, щом е в състояние да ѝ достави толкова бързо подходящ тоалет.
С мъка откъсна поглед от дълбокото си деколте и се обърна към високите бели лавици с книги. Подвързаните в кожа томове винаги я успокояваха. Устоя на импулса да помилва меките подвързии, докато разглеждаше книгите с нарастващо вълнение. Тук бяха събрани стотици редки произведения, ценни стари издания, съществуващи само в един – два екземпляра. За повечето от тях само беше чувала, защото не се намираха в никоя библиотека. В това помещение сигурно имаше около три хиляди тома.
Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се бяха постарали да ѝ опишат в детайли личността на краля и тя знаеше, че през детството си Луи XV е бил обучаван от най-видните учени на страната и е получил разностранно образование.
Жан обходи бавно просторната библиотека. В шкафовете бяха подредени произведения, свързани с математика, география и астрономия, с история и църковно право. Откри много книги по медицина и ботаника, десетки философски трудове. Възхитена от това богатство на писаното слово, тя забрави времето.
– Имате впечатляваща библиотека, сир. Повечето учени биха били прещастливи да прекарат няколко часа сред книгите ви – каза тя, когато Луи се върна при нея.
Придружени от гвардейци, двамата се качиха в кралската карета, за да отидат на вечеря в един от многобройните павилиони в парка на двореца. Кралят кимна учтиво и Жан разбра, че вероятно много пъти е чувал тази похвала.
– Ще ми позволите ли един въпрос? – попита с усмивка тя. – Силно се изненадах, като видях в библиотеката ви редица книги, забранени от цензурата.
Луи се обърна смаян към нея. В погледа му светна неодобрение.
– Учудвам се, че познавате забранени произведения, мадам. Да предположа ли, че и вие сте от хората, които си купуват незаконните издания на тези книги от чужбина?
Жан не бе очаквала тази реакция и затърси правилните думи.
– Е? – попита строго кралят.
– Боя се, че това е слабост на моя пол – отвърна с усмивка тя, без да му позволи да забележи колко е уплашена. По-добре веднага да смени темата. – Очарованието на забраненото упражнява неустоима привлекателна сила върху жените особено когато става въпрос за невинна книга.
11
Малките кралски апартаменти, разположени на втория етаж във "Версай", в най-старинната част на двореца, личните покои на Луи XV. – Бел. Прев.