– За пореден път ни показвате що за човек сте – изръмжа кардиналът. – Не стига, че се осмелявате да се явявате тук, ами и говорите по такъв начин.
Ришельо го погледна с досада, питайки се дали Божият служител наистина вярва в приказките си. В салоните и в бордеите на Париж се срещаха достатъчно клерикали, които се отдаваха на светските радости, а после от амвона проповядваха противното. Отдавна беше престанал да обръща внимание на моралните проповеди. Намираше ги за лицемерни и смешни.
– О, недейте така, скъпи братовчеде – намеси се принцесата. – Не съдете прекалено строго мосю Дьо Ришельо. Редно е Църквата винаги да държи вратата си отворена за изгубените овчици, нали? – попита тя и невинно запърха с мигли.
– Без да се опитвам да ви засегна, принцесо, ще кажа, че мосю Ришельо е по-скоро вълк, отколкото заблудена овчица – отвърна строго кардиналът.
Ришельо си спомни защо е дошъл в кралските покои и се усмихна широко.
– О, моля ви, кардинале! Вярно е, не съм набожен като вас, но нека се опитаме поне за малко да забравим враждата си. Като се има предвид новата страст на Негово Величество, би трябвало по-скоро да потърсим общото помежду си, не сте ли съгласен?
Граф Дьо Морпа, който стоеше зад тях, чу последните думи и се обърна към Ришельо със саркастична усмивка:
– За да ви помогнат да станете премиер-министър, нали?
Ришельо вдигна вежди. Беше по-висок с цяла глава от министъра и много по-мъжествен. Ако Морпа притежаваше малко по-красиви черти и ако с годините сарказмът не беше издълбал незаличими следи по лицето му, определено щеше да прилича на момиче, помисли си съжалително херцогът.
– Няма ли най-сетне да се отучите да пръскате отрова при всяка фраза, мосю Дьо Морпа? – попита спокойно той. – Всички знаем, че и аз, и вие, и кардиналът се стремим към тази почетна служба. Но вие сигурно се страхувате да не би кралят отново да ви подмине. – Ришельо се наведе към Морпа и попита тихо: – Още ли ревнувате, че получих почетната длъжност първи камерхер вместо вас?
Морпа присви сините си очи, ала в следващия миг се усмихна, изправи гръб и отпи глътка чай.
– Не си въобразявайте, че сте се закрепили здраво, мосю. Кралят просто ви благодари за сводничеството, това беше всичко.
Херцогът преспокойно вдигна рамене.
– Може би, но моите услуги поне не ни принуждаваха да сядаме на една маса с някаква си дребнобуржоазна метреса, каквато имаме сега.
– В случая съм принуден да се съглася с мосю Ришельо – намеси се граф Д'Аржансон, който безшумно се присъедини към компанията. – Присъствието на тази жена е унизително за Двора.
– О, не се безпокойте – Ришельо направи пренебрежителен жест. – Тя не е нищо повече от кратък каприз на Негово Величество. Вулгарното несъмнено е очарователно, но за кратко. То е като пикантно блюдо. Вкусно разнообразие, но кой от нас би се отказал завинаги от радостите на изисканата кухня?
Придворните избухнаха в смях.
27.
Нищо не можеше да се сравни с уникалността и красотата на "Версай". Дворецът, построен през миналия век от Луи XIV, бъдещия Крал Слънце, се бе превърнал от незначителна ловна хижа във внушително доказателство за величието и властта на монарха. Въстанието на Фрондата[13] бе потушено, бунтовната аристокрация, осмелила се да се надигне срещу краля, бе укротена и Луи XIV избра "Версай" за седалище на своето правителство и своя двор, където висшата аристокрация на Франция бе задължена да присъства.
"Версай" трябваше да бъде по-голям, по-възвишен, по-съвършен от всеки друг дворец в Европа. Повече от 40 години архитекти, математици, скулптори и художници работиха върху този символ на абсолютната власт. Разкошът, блясъкът, съвършената симетрия във всеки детайл, геометрията на градините с големите изкуствени езера и фонтани – всичко бе съградено, за да внушава възхищение и страхопочитание. Жан отлично помнеше как при първото си идване във "Версай" вървя като замаяна през кралските покои. И днес се чувстваше така, въпреки че познаваше двореца много по-добре от преди. Сега имаше възможност да се наслади на безбройните произведения на изкуството, на съвършената красота, заобикаляща я отвсякъде, да осъзнае къде живее. Във "Версай" човек се чувстваше издигнат над останалите. Така се почувства и Жан, когато през ноември се върна с двора от "Фонтенбло" във "Версай". Докато се разхождаше, тя често спираше, възхитена от картини, скулптури и позлатени фрески. Досега бе пребивавала главно в частните покои на краля, затова не познаваше голяма част от двореца и си го представяше като лабиринт от елегантни коридори, великолепни апартаменти и салони. После я въведоха в Двора, но двамата с Луи не останаха дълго във "Версай", а заминаха за "Шоази". Едва сега пред нея се разкриха истинските размери на Версайското великолепие. В този дворец нищо не беше случайно. Дори най-дребните детайли в декора и алегориите свидетелстваха за величието и славата на краля.
13
Въстание на аристократи, недоволни от политиката на кардинал Мазарини, която увеличава властта на Короната за сметка на благородниците (1648-1653). – Бел. Прев.