Жан кимна вече по-решително.
– Ще се постарая да намеря възможност да говоря с Негово Величество по въпроса.
Двамата мъже си отидоха, а тя завърши тоалета си в мълчание. Искаше да остане сама, за да размисли. Никога досега не беше молила краля за каквото и да било – нито за себе си, нито за други хора, – защото той ѝ даваше много повече от онова, за което беше мечтала, и я отрупваше с подаръци. Едва преди няколко дни ѝ връчи колие от розови перли.
Жан напудри носа и бузите си. Тъкмо защото Луи беше много щедър към нея, тя се страхуваше от реакцията му, ако го помоли да се намеси в политически въпрос от такова значение. Да, тук ставаше дума за политика, а не беше нейна работа да се бърка в политиката на френската държава.
Жан остави пудрата на масичката. Най-добре да каже честно на Луи какво е научила. Ще му съобщи за посещението на Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем и ще сподели своето раздвоение. Няма да скрие колко ѝ е неприятно да му досажда с подобна молба. Но най-важното е да изчака удобен случай.
– Мадам – камериерката Софи направи реверанс. – Пристигна готвачът, мосю Беноа.
Жан кимна. Предстоеше да обсъди с готвача си менюто за вечеря. Беноа беше работил за високопоставено италианско семейство и умееше да приготвя вкусни ястия.
Късно следобед Морпа намери време да огледа жакетите, които камердинерът бе извадил. Трябваше да подбере вечерния си тоалет между гълъбовосин, кафяв, светлосив и бургундскочервен жакет, всеки богато избродиран, както и да избере най-подходящата риза и дантелено жабо. Накрая Морпа се спря на жакета в бургундскочервено, избродиран със злато по ръкавите и на яката, и добави към него фина брюкселска дантела.
Камердинерът се поклони и отиде в съседното помещение, за да пришие дантелата към ризата и да изчетка жакета.
Беше понеделник и граф Дьо Морпа възнамеряваше първо да посети концерта, даван от кралицата всяка седмица в Salon de la Paix[14] а после да участва в частната вечеря на краля. Тъкмо когато отпи глътка горещо кафе, лакеят съобщи:
– Мосю Дьо Марвил!
Графът кимна и остави чашата. Главният полицейски лейтенант беше точен.
Фейдо дьо Марвил се поклони дълбоко и почтително.
– Докладът от Париж, графе.
Подаде му папка – Морпа получаваше такава по няколко пъти седмично – с последните събития в града. Министърът прелисти първите страници и попита:
– Има ли някакви по-особени събития?
Марвил поклати глава.
– Обичайното. Пожар на улица "Расин", две злополуки с файтони – в едната за съжаление е замесен екипажът на херцогиня Д'Орлеан, поредица от сбивания, удавена перачка, двубой с ножове, пет изнасилвания. В две кръчми заловихме безделници да играят хазарт.
Графът остави папката. Погледът му прониза лицето на Марвил.
– А какви сведения събрахте по другия случай?
Марвил се поклони усърдно.
– Някои много интересни детайли. Досегашният живот на маркизата е проследен до самото му начало.
– Наистина ли? – Графът явно не остана особено впечатлен.
Марвил пое дълбоко дъх.
– Баща ѝ е работил за братя Пари. През 1727 г. бил обвинен в измама и нелегални спекулации, опитали да го арестуват, но той избягал в Германия. Съдът го осъдил в негово отсъствие – твърди се, че присъдата била смърт чрез обесване, обаче документите мистериозно изчезнали. – Полицейският лейтенант продължи задъхано: – Всеобщо известно е, че майката на маркизата се обърнала за помощ към един от деловите приятели на придворния банкер Пари дьо Монмартел, генералния арендатор на данъците Льо Норман дьо Турнем, и станала негова любовница. Една от пикантните подробности е, че не се знае кой в действителност е бащата на маркизата...
Графът се облегна доволно назад и за момент се наслади на триумфа си – за пореден път се бе доверил на инстинкта си и той не го измами. Явно си беше струвало да се разрови в миналото на новата кралска метреса.
– Във всеки случай двамата не пожалили пари и влияние, за да дадат добро образование на малката Поасон и брат ѝ Абел. По-късно им осигурили достъп до най-добрите парижки салони. Сватбата с мосю Шарл дьо Турнем също станала под влиянието на мосю Льо Норман дьо Турнем. Хората говорят, че изнудил брат си и племенника си, за да се съгласят на тази сватба.
– Сериозно?
Морпа презрително изкриви лице. Тази противна личност се бе осмелила да се измъкне от блатото, където бе израснала, и да влезе в леглото на краля!
Марвил кимна усърдно.
– Позволявам си да ви предложа още няколко подробности, които успяхме да открием, мосю граф.