— Говорихме за парфюм. Да, да, точно така, ставаше дума за тоалетна вода.
Мися благодари мислено на небето и зачака.
Гласът на Коко звучеше странно монотонно, почти изненадано, сякаш се учудваше как добре е заработила изведнъж паметта ѝ.
— Във вестника писаха за онзи убиец на жени, заловен само защото една свидетелка го познала по миризмата. Използвал „Mouchoir de Monsieur“ на Жак Герлен. С Бой разговаряхме за уникалността на парфюма. За ароматите. Питахме се дали не би било удачно да предложа на клиентките си „Eau de Chanel“. Не в бутиците, а като подарък за Коледа. На първо време сто флакона…
Гласът ѝ се пречупи.
Мися беше наясно, че Коко никога вече няма да празнува безгрижно, без да си спомни за злополуката с Бой. От страх приятелката ѝ да не потъне отново в морето от тъга тя продължи бодро:
— Ето на! Парфюмът е вечен подарък. Прекрасна идея. Виж какво направи Франсоа Коти. Спечели цяло състояние с „Chypre“, американските войници изкупиха милиони флакони като сувенир от Франция и ги изпратиха у дома или ги отнесоха със себе си при оттеглянето. Твоите клиентки ще се влюбят в „Eau de Chanel“…
— Мосю Коти е парфюмерист. Притежава фабрика. Аз съм само дребна шивачка.
— Не ставай глупава, скъпа. — Мися искрено се запали по темата. Пусна ръката на Коко и продължи, придружавайки думите си с широки жестове: — Пол Поаре също е само модист…
— Най-големият!
— Известността на Поаре досега не е повлияла ни най-малко върху честолюбието му и в бъдеще той няма да се промени. Важно е да намериш аромат, уникален като твоята мода. Не някой от онези тежки парфюми, дето миришат главно на рози. „Parfum de Rosine“ на Пол Поаре не е нищо друго, освен поредното сетивно впечатление от творенията му. Този парфюм вече не е на мода. Ти постигна успех, Коко, защото…
— … защото Бой беше до мен.
Мися простена вътрешно.
— Да, и затова. Но, позволи ми да кажа, Коко, той не е проектирал дрехите ти. Идеите са твои и са много модерни. Точно затова имаш успех. Избери аромат за парфюм, като съблюдаваш особеностите на твоя стил. Така ще издигнеш паметник на Бой.
Мися спря задъхана, сплете пръсти в скута си и зачака реакцията на приятелката си.
— Права си. И аз мислих за това. Ще издигна паметник на Бой. На мястото, където стана нещастието. Искам да имам поне едно кътче, където да си го спомням.
— Гледай напред, Коко! Моля те, не обръщай поглед назад. Заради Бой. Заради мен. Не може просто да се откажеш.
Потънала в мисли, Коко прокара пръсти през косата си.
— Не казвам, че „Eau de Chanel“ не е добра идея. Мили боже, нали предложението беше на Бой — как да твърдя, че не е било страхотно? Но не мога да го направя. Аз мога да създавам шапки и да шия рокли, но нямам никаква представа за работата на парфюмериста. Това е особено, много специално. Няма да се справя сама. Не познавам човек, който би ми помогнал в това начинание. Такава личност трябва да заслужи пълното ми доверие. Бой щеше да ми помогне, но Бой вече го няма, за да проучим заедно как се създават парфюми…
Мися се съмняваше доколко интересуващият се от изкуство, литературно образован Артър Кейпъл би бил подходящата личност, която да запознае Коко с работните процеси в химична лаборатория. Преодоля съмненията си и реши да поеме работата в свои ръце.
— Ивон Коти ми е добра приятелка. Познаваш я, нали? Тя даже купува от теб, доколкото ми е известно. Както и да е, ще я помоля да говори със съпруга си. Франсоа Коти положително ще ти помогне. Той не е в състояние да откаже нищо на съпругата си, освен това е най-големият производител на козметични артикули и най-добре познава тайните на ароматите.
— По време на разговорите ни Бой спомена, че Франсоа Коти е най-добрият и именно той би могъл да произвежда „Eau de Chanel“ — прошепна Коко.
— И е бил напълно прав.
Коко гледаше Мися с големи, неразгадаеми очи.
— Защо твърде зает господин като Франсоа Коти ще отдели време за мен? Носи му се славата на тиранин.
— Много очарователен тиранин — усмихна се Мися. — Знаеш ли, дори човек като Франсоа Коти си има слабости. По думите на Ивон за него е много важно да направи впечатление. Като великия херцог в „Пармския манастир“ на Стендал: колкото по-известна е личността, която Коти иска да впечатли със способностите си, толкова по-добре. А кой би бил по-важен за него от една известна жена, пожелала да изпълни последната воля на любимия си и да увековечи паметта му?
Учудващо, но бледите бузи на Коко се оцветиха.