— Още чай? — попитах, за да наруша тишината.
Направих знак на Да Силва да ме последва в спалнята. Проговорих или по-скоро изсъсках на английски:
— He приемам тези глупости. Двамата ли го измислихте? Десет процента? Можете да се разкарате и двамата. Или планираш да си поделите парите с нашия сръбски приятел?
— Успокой се. Просто нещата се правят по определени начини. Хм… установени практики.
— Например, да прецакаме жената? Тази установена практика ли имаш предвид? Ти ме чу в Албания. Петдесет на петдесет за всичко над определената базова цена. Банката плаща първо на мен. По-малко разходи, честно и почтено. Можеш да ме стопиш в киселина или да ме хвърлиш в резервоар, но няма да отстъпя.
— Джудит, знаеш какво… какво каза нашият сръбски приятел.
— Да. Ще те убие, ако не му платиш.
— И теб.
— Тогава се обади на Кориере и им кажи да запазят първата страница.
— Това няма нищо общо с мен — нито с… господина, с когото се срещнахме в Дуръс. Свързано е с тях. Очакват го от нас.
Вдигнах ръцете си.
— Нас. Тях. Така или иначе не знам кой, по дяволите, е всеки от вас. Ти забърка това, ти го оправяй. Или направи Франческа вдовица. Както искаш.
Той отиде до прозореца, пребори се с двойните жалузи и пусна януарския въздух, докато палеше цигара. Може би си мислеше, че Бефана ще долети върху метлата си и ще му даде отговора. Бефана е вещица, която носи подаръци на италианските деца на Празника на влъхвите. Палавите получават бучка въглища, направени в действителност от вкусна, боядисана в черно, захар. Обичах Бефана. И тогава осъзнах нещо. Да Силва не знаеше колко всъщност може да струва един Гоген.
— Ти, шибан глупако. Нямаш представа, нали? Чакай, дай това на стареца.
Взех един лист от бележника до стационарния телефон и написах: „Всяка продажна цена, надхвърляща сто и петдесет милиона лири стерлинги, да бъде изплатена единствено и само на Джентилески. Десет процента от остатъка, надвишаващ определената базова цена, но по-малко от сто и петдесет милиона лири стерлинги, да бъдат получени като комисиона за посредничество от Джентилески.
Той се опули, когато видя цифрите, но занесе листа. След това докторът стана доста сърдечен.
— Искаш ли да поръчаш нещо за хапване? — попита Да Силва час по-късно, когато след многобройни grazies Ди Матео най-сетне си тръгна с фалшивия панел.
— Съмнявам се, че ще доживея, докато го донесат. — Срещата ми на следващия ден беше чак по обяд. Палермо не е град, който се събужда рано. — Знаеш ли какво ми се иска? Penne alla Norma[23]. И много червено вино.
— Дадено. Има едно място близо до Арсенала. Може да отидем пеша, ако не ти е много студено.
Заобиколихме Borgo Vecchio[24] и поехме към морския бряг, приведени срещу вятъра. Кривоноса Бефана, очертана от малки лампички, бе закачена над улицата, метлата й преминаваше в банер за веригата супермаркети Esselunga. Да Силва посочи вляво с глупавия си бастун.
— Там е Ucciardone.
Старият затвор, построен по времето, когато Бурбоните управлявали Сицилия, част от който бе запазена за „мъже на честта“. Точно оттам гангстерските филми взимат идеите си — доставки на шампанско в блоковете с килии, босове, които раздават правосъдие в луксозно обзаведени килии. В наши дни вероятно има и магазин за подаръци с домашен доматен сос, с по-малко чесън.