Дупката беше красивата къща на Франц в стил ар деко в близост до Двореца на принца.
— Искаш ли да отскочиш до Сен Тропе? Ако мъжът ти позволи?
— Разбира се — в момента тук няма жива душа и умирам от скука. Ще отидем ли в „Библос“?
— Страхотно. Ще ни запазя стаи.
— Това ще бъде моят бебешки меден месец! — изпищя тя. — Само че без Франц. Между другото, какво стана с онзи руснак?
— Възможно е да го видиш в Сен Тропе.
— Кой е той? — попита Да Силва, като се обърна и ме близна по врата.
— Някой, с когото трябва да се видя. Всъщност двама души. Вдругиден трябва да бъда в Южна Франция.
— Току-що пристигнахме. Може ли да дойда с теб?
— Не. Това е по работа, скъпи. Мисля, че си заслужава.
— Ами аз?
— Не се прави на нещастен, не е секси. Ти ще останеш тук и ще посетиш Британския музей или Лондонското око, или която искаш забележителност. Почини си.
Той стана и влезе в банята. Изпратих кратко съобщение на Йермолов с въпрос дали е на Лазурния бряг, а след това отговорих на Зулфулгарли, че съм си уредила настаняването и му предлагам да се срещнем за обяд в „55“.
Да Силва пусна водата и се върна в леглото. Започнах да обхождам с целувки тялото му, галейки с език мускулестото му бедро.
— Не се цупи. Поканих приятелка, така че ще имам придружител. Ще остана само два дни.
— Два дни са цяла вечност, amore.
Продължих да го галя с езика си по гърдите, по стомаха, докато устните ми намериха крайната си цел. Едва ли съм първата жена, която си мисли за пазаруване по време на орален секс. Имах нужда от някои нови неща за пътуването. Отивах на момичешки уикенд и ако се съди по доказателството в устата ми, също така си бях намерила гадже. Само чуйте Малката Мис Нормална.
24
Винаги изпитвам тръпка при първия изглед към Средиземно море, когато самолетът се снишава към летището в Ница. Може би защото пистата изглежда потопена, така че винаги има един миг на напрежение, когато пилотът успява да избегне вълните. Беше изтекла много вода от първото ми посещение, когато ужасно се вълнувах от уикенда в „Еден Рок“, а с времето научих, че не е модно да обичаш Ривиерата. Свръхзастроена, предизвикателна, пренаселена, тя все още ме караше да се чувствам, че съм пристигнала така, както никъде другаде не можех. Несъмнено, онова пътуване не се беше получило, след като и двамата ми спътници бяха мъртви, но бугенвилията беше все толкова ярка, а небето над Кап Фера все толкова блестящо, и този път си плащах сама, а не с духане на някой дебелак. Виждайки, че Карлота ме чака на изхода, осъзнах колко далече бяхме стигнали и двете, всяка по своя си начин.
С изключение на корема, Карлота си изглеждаше същата — единственото едро нещо по нея, освен гърдите й, беше огромната диамантена висулка, сгушена в ямката на шията й.
— Поощрителен подарък — обясни тя, след като изпълнихме задължителното пискане и прегръщане, а носачът буташе чантите ни към колата. — Само че в аванс.
— Кога се очакват бебетата?
— Е, технически през октомври, но имам час за цезарово сечение през септември в Цюрих.
— Предполагам, че с близнаци трябва да бъдеш много внимателна.
— Да, това казах на Франц. Но всъщност искам да хвана срока, за да ги запиша за „Льо Розе“[40].
Едно от нещата, заради които се възхищавах на Карлота, бе желязната й дисциплина. В друг живот би могла да е генерал.
— Значи руснакът? — попита тя, докато се настанявахме в мерцедеса за двучасовото пътуване до Сен Тропе.
— Казва се Павел Йермолов. Кани ни на вечеря. Естествено, ако не си прекалено уморена.
— Уморена? Единственото, което правя това лято, е да почивам. В шибаното Монако. Тооолкова е скучно.
Спомнях си времето, когато Карлота беше готова да даде имплантите си за къща в Монако, но си замълчах.
— Той е по-скоро приятел. Но… срещнах един италианец, който може да се окаже нещо сериозно.
Разпознах звънливата интонация, която имах, когато двете с Карлота бяхме момичета на яхта, търсещи завоевания.
— Мммм. Богат ли е?
— Беден, но честен. — Поне според моите разбирания.
— Как е сексът?
— Добре. Много добре. Наистина отличен, мамка му.
— Франц не ме е докоснал, откакто получихме резултатите от теста за бременност.
Това едва ли бе голяма загуба, като се има предвид, че Франц беше над седемдесет години, с вкус към урофилия, но се опитах да я успокоя, че се тревожи за бебетата.