Да Силва подаде глава през вратата на банята.
— Еха!
— Не ме докосвай! Ръцете ти са мокри.
— Развали ми удоволствието.
— Ще се видим ли на търга? И след това, в склада? В единайсет?
Планирах нещо специално. Романтично. Нещо, което исках да види след търга, да празнуваме, преди да се върнем в Италия. След като се върнах от „Сейнт Джоне Ууд“, го заведох в аукционната къща, за да му покажа пътя до склада. Използвах пропуска, който Рупърт ми беше дал. Припомних си оживената атмосфера през дните за търг, количките с грижливо опаковани творби, които бутаха през салоните, този път носачите даваха указания на експертите. Помахах на Джим, който опаковаше малка картина за транспортиране. Забелязах с удоволствие, че това беше Утрильо на Макензи Прат, която беше изтеглена от продажба.
— Успех тази вечер! — извика той и аз му изпратих въздушна целувка. Когато го отминахме, пъхнах език в ухото на Да Силва и му разкрих част от изненадата. Реакцията беше положителна.
— Това ще ти трябва, любими. — Връчих му своя пропуск. — Ще влезеш през входа за публиката, а аз ще мина направо през фоайето.
Той го пъхна внимателно в хавлията на кръста си.
— Не закъснявай!
— Обещавам, любов моя. In bосса al lupo![44]
Гледах голия му гръб, когато затвори вратата на банята.
Когато чух отново душа, отворих вратата на гардероба, а после сейфа в него. Комбинацията беше рожденият ден на Франческа. Забелязах я, когато Да Силва прибираше каракала си. Нямаше причина да си взема пистолета тази вечер. Чантата ми беше торба от „Баленсиага“ в прасковена на цвят гущерова кожа, хубава и обемиста. Имаше проверки със скенер за сигурност на вратата за публиката, но аз щях да мина свободно.
Разбираш, че носиш хубава рокля, когато вървиш сред тишина. Слънчевата светлина от улицата изпълваше въздуха със златни прашинки. Това ми напомни за Калабрия, за дългите дни на тежка жега. Тогава се въздържах, защото — е, добре, вече нямаше особено значение, защо се бях въздържала. Причината се бе оказала преходна, като проблясващите звезди, които танцуваха пред очите ми, когато ги потърках срещу слънчевия блясък. Обаче едно нещо си остана същото. Все още исках да спечеля. Докато прекосявах лобито на хотела към чакащия шофьор, единственият шум беше ехото от токчетата ми по мрамора.
От бордюра на тротоара до главната врата на аукционната къща беше опънат червен килим. Тълпата беше като за филмова премиера дори бяха сложили бариери, за да спират зяпачите. Помолих шофьора да направи един кръг около площад „Сейнт Джеймс", докато една висока телевизионна актриса със силно деколтирана рокля позираше за група папараци, дебнещи на тротоара. Два медийни микробуса бяха паркирани пред Лондонската библиотека и разпознах художествения критик от „Таймс", който даваше интервю на стъпалата. Изчаках дискретно настрана, докато папараците снимаха двойка риалити звезди, хванати за ръка, стиснали каталози, и след това минах зад тях.
Рупърт чакаше във фоайето в смокинг, разсеяно поздравяваше купувачите и си гледаше часовника. От време на време попиваше чело с ярка носна кърпичка. Поздрави ме с целувка по двете бузи и ме отведе в светая светих — залата, в която се съвещаваше бордът на директорите. Когато работех тук, дори не бях минавала през тази врата. Слаби, сериозно изглеждащи жени държаха чаши с шампанско, седнали на копринени дивани от осемнайсети век, и разговаряха със смесена тълпа от мъже, някои в смокинг, няколко по-млади — в ризи с отворени яки, по сака и с дънки. Джеф Ауербах, главният изпълнителен директор на технологичната компания KryptoSocial, беше облечен предизвикателно с маратонки и износена поло риза. Спомних си как Карлота се опитваше да ме убеди да го свалям в Сейнт Мориц миналата зима; кимнах му и той се усмихна в отговор. Рупърт ме представи на една група близо до вратата, но докато прекосявах кехлибарения паркет, няколко души ме поздравиха. Всички знаеха, че аз съм продавачът на Гоген и макар че бяха достатъчно тактични, за да не споменават парите, основната цена сякаш беше отпечатана върху челото ми. Ако къщата получеше тази цена, щях да се сдобия с много нови добри приятели.
— Красива си! — Тих глас до рамото ми. Обърнах се и видях Йермолов.