— Превръщането им в непознати ли?
— Не. Те просто порастват.
Двамата се върнахме към лаптопите си, но не задълго. Някой почука и в кабинета ни влезе Алекс.
— О, скъпи, стига толкова снимане — каза му Меган. — Моля те.
— Няма — отвърна той. — Няма да снимаме повече. Искам да говоря с вас. — Усмивката не слизаше от лицето му. Колко по-лошо можеше да стане?
— Давай — подканих го аз.
— Тази книга, която пишете…
— Какво за нея? — попита Меган.
— Спрете. Спрете да работите над нея. Спрете да я пишете.
— Защо? — учудих се.
— Моля ви, просто спрете — отвърна синът ни.
— Но защо? — попитах отново аз.
— Защото е лоша идея.
Неизменната усмивка внезапно се изпари от лицето му. Алекс отиде до вратата, но се спря на нея и се обърна:
— Много лоша идея.
31
В понеделник сутринта шефът на Меган Сам Рийд (известен ни като Сам Мазника), информира съпругата ми, че двамата трябва да присъстват на петдневна конференция за началници на „Магазинът“. Тя щеше да се състои в централата в Сан Франциско.
В понеделник вечерта сънувах как Меган и Сам Рийд са чисто голи в центъра за обработка на поръчките и товарят двеста кашона с ултра релефни презервативи на моя стормър.
Добре де, наясно съм, че това е доста извратен и очакван сън, но на следващата сутрин казах на съпругата си, че няма да е лошо да отида с нея в Сан Франциско. В крайна сметка служителите, които започват работа в „Магазинът“, автоматично имат право на пет дни почивка.
— Недей да си пилееш почивните дни, Джейкъб. Освен това се опитваш да ме покровителстваш. Не съм малко момиченце. Мога да се грижа за себе си.
— Виж, няма какво да си кривим душата, наясно сме, че ще се пробва с теб в момента, в който останете насаме — заявих аз.
— Да, сигурна съм, че ще опита нещо. Както знаеш, вече съм го поставяла на мястото му, ще го направя отново… и отново… и отново.
— Стига де. Ще си купя евтин билет и ще дойда. Може би като сме двамата, ще успеем да съберем повече интересна информация за книгата ни. Просто кажи на Мазника, че ще идвам. Няма да ви се пречкам. Кажи му, че никога не сме ходили в Сан Франциско и че винаги сме искали да отидем и Ноб Хил[11].
— Първо, това е лъжа. Ходили сме в Сан Франциско — скастри ме Меган.
— Голяма работа. Преди двадесет и две години, когато тъкмо бяхме завършили университета и нямахме пукната пара. Спяхме в Голдън Гейт парк, хранехме се в кухнята за бездомници и вървяхме пеша…
Съпругата ми ме прекъсна, преди да съм затънал още по-надълбоко в спомените ни.
— Добре. Макар да не обичам да лъжа, мога да преглътна тази лъжа. Сам обаче няма да остане никак доволен, като му кажа, че ще идваш с нас.
— Супер. Така ще се чувствам още по-добре.
Оказа се, че Меган е напълно права за реакцията на Сам Мазника. Той се ядосал, разочаровал се и дал всичко от себе си, за да я разубеди. Казал й без заобикалки, че това е тяхната „възможност“ да се опознаят по-добре.
Меган му отговорила:
— Точно от това се опасявам, че искаш да ме опознаеш по-добре.
Отговорът й ми се струваше доста агресивен, дори за силна жена като нея. Направо не ми се вярваше.
Но, от друга страна, както вече казах, Меган никога не ме лъжеше. Щом сподели, че е казала така… значи наистина го е казала.
Надявах се да съм прав за това.
32
Оказа се, че Меган и Сам ще летят с чартърен полет заедно с голяма група началници от „Магазинът“. Групата щеше да отпътува от летището в Омаха, на което кацнахме със семейството ми, когато пристигнахме тук.
Аз? Аз щях да хвана полета от НБУ — летището на Ню Бърг, Небраска.
Ако случайно попаднете на международното летище в Ню Бърг или — някак си — ви се наложи да напуснете това място, ще си помислите, че сте се озовали на поредното заспало летище в Средния запад, от което се осъществяват няколко бизнес, пътнически и частни полети. Освен двете писти единственото друго нещо, което ще видите, е малкият паянтов терминал. Като всичко останало в Ню Бърг сградата е старомодна и малка, проектирана да бъде приятна за окото в своя мек сив цвят. Паркингът е заобиколен от ограда и може да побере малко повече от десет коли.
Както всичко друго в Ню Бърг обаче, външният вид винаги лъже.
Паркирах и извадих сака си от багажника. Една от странностите ми е, че не обичам сакове с колелца. Всеки път, в който с Меган сме на някое летище, независимо дали в Рио, Лондон или Ню Йорк, тя никога не се изморява да ми посочва безбройните млади мъже, които теглят своите багажи на колелца.