Трябваше да сменя темата. Опитах се, но не успях.
— Вижте, ние сме ви приятели. Вие бяхте най-големите ни дружки в Ню Бърг. Кажете ни какво стана — приканих ги аз може би малко по-настоятелно от необходимото.
— Стана точно това, Джейкъб, което ви казахме — отвърна Бъд. Усмивката се беше изпарила от лицето му. — Обадиха се. Казаха ни, че искат да се приготвим. Самолетът ни чакаше. Така че се приготвихме. И ни прехвърлиха.
Започвах да ставам много нетърпелив. Гласът ми загърмя.
— Кои, по дяволите, са „те“? Кои са тези „те“, които са се обадили? И защо е трябвало да се изнесете за една вечер, веднага? Какво точно означава да те прехвърлят? Отговорете ми. Кажете ми. Вие двамата просто се изпарихте. Това не е нормално! Не е естествено!
— Успокой се, Джейкъб — нареди ми Меган.
— На нас ни се стори напълно естествено — отвърна Бете.
— Не е! — изкрещях аз. — Не е напълно естествено да те отведат на ново място по средата на нощта. Нещата не се случват по този начин в нашия свят.
Последва дълго мълчание. Отпих голяма глътка от уискито си. Бъд първи наруши тишината:
— Точно така се случват нещата в този свят. И ако поради някаква причина това не ти се струва естествено, няма проблем. За нас обаче е точно такова.
На масата за кафе пред нас започна да свети бутонът за нова поръчка. Никой от нас не му обърна внимание и след малко спря.
Бете се опита да смекчи положението. Сладкият й меден глас се намеси в разговора, сякаш нищо неприятно или лошо не беше казано до момента.
— Точно така се осъществява едно прехвърляне — обясни тя. — Частен самолет и хоп-хоп-хоп, вече сме в Сан Хосе.
— Само за няколко часа? — учуди се Меган. — Това е невероятно.
— Всъщност е малко зловещо — казах аз. Съпругата ми се протегна и потупа нежно ръката ми. Бях се превърнал в експерт по казването на неправилните неща. Меган пък от своя страна се беше превърнала в експерт по спасяването ми.
— Не смятам, че е зловещо — заяви тя. — Мисля, че е доста готино.
— Полетът беше много луксозен. Разполагаше само с шест места, имаше кухня, бар… — започна да се обяснява Бъд.
— Успокой се, скъпи — прекъсна го Бете с усмивка. — Сигурна съм, че семейство Брендайс също са се качвали на частен самолет.
— Няма как да не отбележа, че грешиш — отвърнах аз. Бете и Бъд се разсмяха много силно, сякаш им бях казал, че Джоан Ривърс[12] ми е оставила това изречение в завещанието си.
Смехът секна, но приятелите ни така и не спряха да се усмихват. Гневът и цинизмът, които изпитваха към „Магазинът“, се бяха изпарили изцяло. Стояха тук пред нас в яките си дрешки и с усмихнатите си личица, щастливи от работата и живота си.
Довършихме питиетата си.
Попитах ги как са разбрали, че двамата с Меган сме в Сан Франциско.
Бъд отговори някак си между другото:
— О, сещате се как всички в „Магазинът“ знаят какво се случва с останалите.
— Точно това му е хубавото — обади се Меган.
— Да. Много е хубаво — вметнах аз.
Мисля, че Бете и Бъд не успяха да усетят сарказма в гласа ми.
Поговорихме известно време за децата ни, новата им къща, новата прическа на Бете. След това си взехме „довиждане“.
Всички станахме на крака и си казахме колко е било хубаво да се видим отново. Почувствахме се като едно време. Бете и Меган се прегърнаха. Бъд прегърна Меган. В следващия момент, точно преди всеки от нас да тръгне по пътя си, приятелят ми се обърна и малко неочаквано също ме прегърна.
— Не забравяй — прошепна в ухото ми той. — Никога не можеш да си сигурен дали можеш да ни се довериш.
38
Двамата с Меган гледахме как Бете и Бъд си отиват. Седнахме в лобито. След няколко минути наруших тишината:
— Съжалявам, захарче. Ще стана по-добър. Ще започна да се контролирам. — След това направих онези добре известни кавички с пръстите си: — Ще следвам „програмата“.
Меган кимна.
Вечерта бързо се спусна над нас. Часът беше осем, а аз умирах от глад.
— Искаш ли да отидем да си вземем нещо за хапване? Не сме яли нищо от закуска.
— Разбира се — съгласи се съпругата ми. Не беше хубаво, безапелационно „разбира се“, но все пак беше „да“.
— Да пратя ли съобщение на Сам да го попитам дали иска да се присъедини към нас? — попитах аз.
— Не — отвърна Меган. — Ще има среща на големите клечки, на която трябва да присъства. Сами сме.
След като се посъветвахме с портиера, тръгнахме на юг към „Ноб Хил кафе“.
— Наблизо е и цените са разумни — обясни ни човекът.
12
Джоан Ривърс (1933–2014) — известна американска комедийна актриса и водеща. — Бел. прев.