— Нещо не разбирам.
— Част от упражнението е — опитах се да обясня. — Католиците имат своя катехизис, нали? Доколкото знам, техният звучи така: Днешният ден бележи началото на края. Това е Последният ден, когато ще настъпи краят на света, такъв, какъвто го познаваме. Само онези, които са се пречистили и изповядват вярата, че Исус Христос е, както казват, Светлината и Пътя ще бъдат спасени, когато той се върне на земята, за да отсъжда и наказва и да възвести Новата ера. Те се подготвят, като се кръщават и пречистват в тези последни дни, за да може всеки да възкресне за нов живот в небесно тяло и за небесен живот. Оттам идва и името Светци от Последния ден.
— От древни времена идеята за Последните дни е широко разпространена — съгласи се Волфганг. — Среща се във вярванията на почти всички народи: есхатология от eschatos — най-далечният, крайният, последният. В католицизма това е доктрината Parousia: „присъствие“ или „повторно идване“, когато Спасителят идва отново на земята и раздава правосъдие. Ти вярваш ли в това? — най-неочаквано попита Волфганг.
— Имаш предвид в Апокалипсиса ли? — попитах на свой ред. — „Ето ида скоро, и отплатата ми е с Мене“64 и всичко останало? — Никога не се чувствам добре, когато подхвърлям небрежно текстове от Библията. — Обещанието е дадено преди две хиляди години и все още има хора, които чакат със затаен дъх. Трябва да има нещо по-осезаемо, за да бъда убедена.
— В какво вярваш тогава?
— Не знам точно — признах си честно. — Израснала съм сред индианците от племето не персе. Тяхната мъдрост е най-близо до религиозното образование, което съм получила. Мисля, че вярвам в онова, което правят, когато става дума за нова епоха. — Споделях мислите си, докато крачехме бавно по дългия коридор. — Както в повечето племена, не персе вярват, че местните обитатели на Америка са избрани да осъществят прехода. В края на миналия век е живял пророк на име Вовока от племето паюа в Невада. Заболял и получил видение, в което му се разкрило какво ще се случи в края на дните, който според паютите ще бележи началото на новата епоха. На Вовока му се явил танц, който щял да даде възможност на хората да прекосят границата към света на духовете. Хората щели да се хванат за ръце и всяка година да танцуват в кръг непрестанно в продължение на пет дни. Вовока го назова „Ванаги Ваципи“ — Танц на духовете.
Танцьорите призовават за помощ сина на Великия Дух който ще се появи като вихрушка и тогава васичу — белите заселници, синове на европейците с раздвоени езици, които унищожават всичко, до което се докоснат, ще бъдат издухани завинаги. Духовете на прадедите ще се върнат на земята заедно с всички избити от белите бизони. На майката земя отново ще настъпи изобилие и ние ще заживеем в хармония с природата, а това се знае от древни времена.
— Красиво е — отбеляза Волфганг. — Разбирам, че вярваш в хармоничния образ на постигнатия рай.
— По-скоро мисля, че е време някой да започне да вярва в това — уверих го. — Тук, на третата планета, ние наистина доста замърсихме мястото, на което живеем. Неслучайно избрах работата, с която се занимавам. Управлението на отпадъците е начин да осъществя ритуала за собственото си очистване и да помогна нещата да се изчистят.
Спомням си, че веднъж Сам бе споменал, че няма цивилизация, която да е просъществувала дълго и да не се е грижила за водопроводната си система. Рим осъществявал контрол над акведуктите на половината свят — водопровод и канализация. Когато Ганди решил, че е време Индия да се освободи от англичаните, първото, което направил, било да накара всички свои сънародници да коленичат и да изчистят тоалетните си. Споменах го пред Волфганг и той най-сетне се разсмя.
Бяхме стигнали своя изход. Спътникът ми остави куфарчето си на един от столовете, определени за чакащите, и докосна чашата си до моята, сякаш пиехме шампанско.
— Спасяването на света, грижейки се за отпадъците, е идея твърде близка до целта на нашата мисия, с която ни натовари моя работодател МААЕ — усмихна се той. — Дълбоко в своята същност хората по света не се отличават много един от друг. Не виждам точно как прочистването, което мормоните са избрали, или измиването на тоалетните след завоевателите — изборът на Мохандас Ганди… или пък танцът сред тревните равнини, което твоите американски индианци препоръчват, ще промени кой знае колко поведението на човека или ще допринесе за глобалната реформа.