Най-важният проблем за бъдещето на човечеството бе мисията на МААЕ — да положи всички усилия тези потенциално възможни за създаване на оръжия материали да не се разпространяват безконтролно, към все по-голям брой държави. Не ми беше хрумвало до този наш брифинг, че подобна цел едва ли може да бъде постигната от МААЕ, въпреки подкрепата на САЩ и всички останали съюзници, без съответното сътрудничество и балансираща роля на Съветския съюз. Първата ми изненада дойде, когато чух, че СССР е демонстрирал готовност за сътрудничество през последните няколко десетилетия, а втората бе, че идеята двамата с Волфганг да направим това посещение не е дошла от МААЕ, а самите руснаци са ни поканили.
Истината е, че през последните години, особено в навечерието на нещастието с Чернобил, руснаците бяха демонстрирали смекчаване в поведението си, що се отнася до намесата на организации като МААЕ. Но въпреки т.нар. „гласност“ и „перестройка“ фактическите връзки с външния свят съвсем не бяха така дружелюбни, както се твърдеше официално. Защо внезапно променяха поведението си, така типично за времето на Студената война, и ни канят смирено на проверка?
Към края на това тежко заседание мисля, че намерих отговори на тези въпроси, както и на редица други, свързани с непознато за мен сдружение, което колегите ми наричаха Група 7766, и неговите амбиции да се присъедини към отбора на държавите, имащи право да разполагат с материали за производство на ядрено оръжие.
Беше близо един на обяд, когато двамата с Волфганг успяхме да се измъкнем от заседанието, любезно благодарихме на Ларс и приятелите му за това, че здравата ни изтормозиха през последните три часа, и тръгнахме да търсим място за обяд. Недоспала и с една символична закуска, изпитвах нужда от сериозна храна и малко по-приятна атмосфера. За щастие всяко бистро във Виена предлага храна през целия ден.
Оставихме багажа си на територията на МААЕ, откъдето щяхме да го приберем по-късно, и хванахме такси. Оставиха ни в централната част на града, близо до реката, и се насочихме към „Кафе Централ“, където според Волфганг все още пазели резервацията ни за обяд.
Мъкнех с мен тежката си торба и бях безкрайно благодарна, че поне обувките ми бяха удобни, което облекчаваше движението ми по паважа на виенските улици. Не бяхме вървели дълго, когато откъм водата наблизо изпълзя лека мъгла и ни обгърна, което, незнайно защо, ми помогна да събера мислите си.
— Разкажи ми малко повече за тази Група 77 — помолих Волфганг. — Името ми звучи като организация от Третия свят, която се стреми да заграби целия наличен плутоний. От къде са те всъщност?
— Тук във Виена знаем за тях отдавна — обясни той. — Първоначално бяха седемдесет и седем държави, членуващи в ОН, които в началото на 60-те години се обединяват като лобистка група. Днес те продължават да се наричат Групата 77, макар в момента да са близо двойно повече, и постепенно започнаха да гласуват като блок. В резултат влиянието им вече е значително. Много от тези държави членуват и в МААЕ. Агенцията се изолира от такива групи по интереси, защото членовете на борда са предимно хора от държави, където ядрената енергетика е силно развита, и те решават с кого да споделят опита си на ядрени държави.
— Значи мислиш, че Съветите се тревожат да не би Група 77 да разбуни духовете в централноазиатските републики?
— Възможно е — заключи Волфганг. — Има един човек, който може да ни каже много повече, стига да поиска. Познава добре тези хора. Ще се присъедини към нас по време на обяда и дори се надявам, че ни очаква вече. Изключително трудно беше да го уговоря за тази среща — не само е възрастен, но е и много упорит. Отказва да говори по този въпрос с друг, освен с теб. Това беше и причината да се тревожа толкова много да не изпуснем полетите си. Огромно усилие ми коства да го убедя и да координирам тази среща.
— Очевидно. — Не можех да разбера какво точно става. Докато вървяхме по улиците, мъглата около нас се сгъстяваше. Чувах гласа на Волфганг, но думите му заглъхваха и успях да уловя само последните думи.
— …от Париж снощи, докато ние с теб летяхме насам. Той смята, че е жизненоважно да те види лично.
— Кой, казваш, е пристигнал от Париж снощи? — попитах.
— Имаме среща с дядо ти — повтори Волфганг.
— Невъзможно. Йероним Бен е мъртъв от трийсет години.
— Нямам предвид човека, когото ти си мислиш, че е твой дядо — опита се да обясни Волфганг. — Говоря за човек, пристигнал снощи от Париж, за да се срещне с теб. Това е действителният баща на Огъстъс, може би единственият човек, когото Пандора истински е обичала.