— Как ще успеем да ги открием отново? — възрази Волфганг. — Ако смяташ да ги намерим по метода на пробите и грешките, вероятно ще ни отнеме години дори да викнем и помощници.
— Точно на това разчитам — рекох.
Излишно бе да споменавам отново за фотографската си памет, но факт е, че притежавах дарбата да помня списък от около петстотин названия — като автор и заглавие на всяка от книгите, в които прибирахме по няколко страници… Можех да съхраня тази информация в главата си за близо три месеца. Ако не успеех да се върна тук за това време, щях да ги напиша на списък, за да освежа паметта си, и отново да го унищожа.
По-важното бе, че Дакиан трябваше да лети обратно за Париж и прекарването ни в библиотеката бе последната ни възможност да поговорим на днешната ни среща, а имах да го питам толкова много неща. Налагаше се да раздвоя съзнанието си, за да мога едновременно да запаметявам автори и заглавия на книгите пред мен и да слушам разказа на Дакиан. Преместих стола си до неговия, по-близо до прозореца. Волфганг, стоеше до вратата и поемаше количките с книги. Разтоварваше ги на масата пред мен и следеше някой да не ни подслушва. Докато бързо и сръчно сгъвах листовете и ги пъхах между страниците на томовете, дадох знак с глава на Дакиан, че съм готова да слушам.
— Ще се опитам да отговоря на въпросите и на двама ви — започна той. — За тринайсетте свещени реликви, за които питаше Волфганг, и за значението на ръкописите на Пандора, които са в ръцете на Ариел. Отговорите и на двата въпроса се коренят в едно отдалечено място на света, сравнително малко посещавано днес — следователно и малко разбрано. Някога този регион е бил с много високо развита култура. Но сега това минало лежи дълбоко зарито под прахта на времето. Дълги години великите сили са водили битки за тези територии и дори в наши дни се спори за точните граници. Както мнозина се увериха сами, в момента тези земи са диви и загадъчни, населението там — като дива пантера, напълно неопитомяемо.
Той ме изгледа с тъмните си мораво-зелени очи.
— Говоря за мястото, което, доколкото разбирам, вие двамата предстои да посетите във връзка със задачата ви в Русия. Ето защо срещата ни днес е щастливо съвпадение. Аз съм сред малцината, които могат да разкажат историята на това място, и което е още по-важно, познавам по-дълбокото значение на тази история, защото самият аз съм роден там.
— Искаш да кажеш, че си роден в Централна Азия, така ли?
— Точно така и санскрит е един от първите езици на този регион — също много важен ключ. Нека ти разкажа по-подробно за моята родина.
Дакиан измъкна от чантата си тънко парче кожа, навито на руло и стегнато с тънка кожена връв. Развърза я и ми подаде кожата. Стори ми се невероятно крехка и се боях да я докосна дори. Дакиан разгърна парчето на масата. Волфганг приближи и застана зад гърба ми.
Пред очите ми се разкри древна карта, старателно изработена и оцветена, очевидно ръчно, но без означения за границите. Картата, която цяла сутрин бях разглеждала в МААЕ, до голяма степен покриваше този район, ето защо бях сравнително добре запозната с топографията и не изпитах голяма нужда от означения, за да се ориентирам. Вътрешните морета — Арал и Каспийско, основните реки — Оксус70 и Инд, планинските вериги Хиндукуш, Памир и Хималаите. Единствените линии показваха откъде минават пътищата. С няколко кръгчета бяха означени някои по-значителни географски обекти, като връх Еврест. Останалите ми бе трудно да разпозная без демаркационните линии на границите, с които сме свикнали. Дакиан предвидливо бе донесъл чертеж на паус, на който бяха нанесени настоящите граници, и го наложи върху кожената карта, така че всичко стана ясно.
— Толкова много народи са живели тук през вековете, че човек се обърква кое е важно — обясни той. — С кръг са означени легендарни места, някои от които са от магическо значение за политическите промени. Ето тук например.
Той посочи с пръст подобно на шушулка очертание, което тръгваше под Афганистан и се промушваше между два планински района на Съветски Таджикистан и Пакистан и стигаше до западната граница на Китай.
— Не случайно първите по-значителни вълнения, предизвестяващи приближаването на новия еон, се случват тъкмо в този район — поясни Дакиан. — От древни времена, повече от където и да било другаде по света, този район играе ролята на културен котел, където се смесват изток, запад, север и юг, така че представлява съвършен микрокосмос на задалата се нова епоха.