— Ако тази епоха, която ще е действително като вълна, поваляща стени и смесваща култури — намеси се Волфганг, — не виждам как бих могъл да я свържа точно с тази част на света — особено с Афганистан, където кръвопролитната и сравнително незначителна война, водена там от Русия, е малко вероятно да повлияе на някоя друга култура, освен на местната.
— Войната не е толкова незначителна. Достигнала е своя повратен момент — гласеше коментарът на Дакиан. — Смяташ ли, че е обикновено съвпадение, че през февруари тази година Съветите се оттеглиха след десетгодишните военни действия? Случи се точно в момента, когато слънцето се появява на хоризонта на пролетното равноденствие, както описах преди малко, и приближава една десета от градуса на навлизането на съзвездието Водолей, точно единайсет години и единайсет месеца преди официалното начало на новия еон, който се очаква да настъпи през 2001.
— Съгласна съм с Волфганг — казах на Дакиан и прибрах поредния лист. — Едва ли безславното завръщане на военните части ще бъде подходящ тласък за новия цикъл от две хиляди години. За руснаците ще е по-скоро като връщане в обичайното русло.
— Така е, когато не задавате правилния въпрос — възрази Дакиан. — По-важно е защо руснаците изобщо са там? А отговорът е прост. Също както Хитлер преди петдесет години, те търсят свещения град.
Двамата с Волфганг спряхме за миг трескавото пъхане на листове и се загледахме в Дакиан. Той почукваше машинално върху картата, но и ни удостои с благосклонна усмивка.
— Магическите градове винаги са изобилствали в този регион. Съществуването на някои от тях е исторически доказано, докато за други се носят легенди — Чан-ду в Монголия или Санаду на Кубилай хан, описан от Марко Поло. Или например убежището на Шангри-Ла в Хималаите — според легендата той излиза на повърхността всеки две хиляди години. След това идва най-западният район на Китай — република Синдзян. През 1920 година руският мистик Николай Рьорих записал разказите, които събрал от Кашмир до китайски Синдзян и от Тибет до прочутия потънал град Шамбала — ориенталската версия на Атлантида. Смята се, че някога този загадъчен град е потънал в земните недра, но много скоро ще се издигне отново на повърхността, за да предизвести раждането на новия еон.
Дакиан бе затворил очи, но не спираше да прокарва върховете на пръстите си по картата и човек имаше усещането, че гледа през тях. Беше споменал, че ще разкаже предимно митове, но усещането бе, че за него са съвсем истински. Наложи се да се върна час по-скоро към документите, които би трябвало да скривам между страниците.
— Тук в Непал — продължаваше Дакиан, — в продължение на стотици години будистите вярват, че загубеният град Агарти е зарит под склоновете на Канчендзьонга — третият по височина връх в света, чието име означава „Пет свещени съкровища на снега“. След това южно от втората по височина планина, където връх К2 се намира в спорната зона, към която имат претенции и Китай, и Индия, и Пакистан, лежи друго тайно съкровище и свещени ръкописи. Легендарният окултист Алистър Кроули, пръв дръзнал да изкачи върха през 1901 година, е дошъл тук, за да ги търси. Най-магическата планина в този район е Памир, чиято най-висока точка се наричала връх Сталин, а днес връх Комунизъм в Таджикистан. Висок 7495 м., той е най-високият връх в Съветския съюз. Последователите на Зороастър71 в Персия вярват, че тъкмо тази планина е основната ос на пояса на властта, който свързва свещени точки в Европа и Средиземноморието с тези в Близкия изток и Азия. Смята се, че тази връзка може да се активира при определени обстоятелства, като тези, които ще настъпят в началото на следващия еон.
Най-интереесен от всички тези свещени места е градът, основан от Александър Македонски около 330 г. пр. Хр., недалеч от днешната руско-афганистанска граница. Според легендата на това място преди хиляди години е имало загадъчен и магически град — последният от прочутите седем града на Соломон.
— На цар Соломон ли имаш предвид? — обади се Волфганг. — Възможно ли е наистина? — Той се изправи, каза нещо тихо на библиотекаря отвън, затвори вратата и се върна на мястото си до мен.
С наведена глава продължавах да тъпча листовете от чантата си в томовете. Стараех се те двамата да не виждат лицето ми. Доста често чувах напоследък името на цар Соломон и знаех, че Дакиан неслучайно го спомена. Чувствах се като ядрен реактор по време на критична маса. Седях и се опитвах да пъхна контролните си пръчки и да направя необходимите връзки. Плъзнах купчината с вече готови книги, а той премести пред мен — нова.
71
Реформатор на древната иранска религия, род. в Мидия около 660 г. пр. Хр. Зороастризмът или зороастрийството е религия, основана от учениците на пророка Зороастър (Заратустра), и е сред най-старите дуалистични религии. Най-голямо разпространение има в Персия до към VII в. Своя апогей достига по време на Сасанидската династия. — Б.пр.