— Дори да съществува такъв пояс, който би могъл да владее загадъчните енергии — обърнах се към Дакиан, — каква би била цената на контролирането?
— Не забравяй, че Соломон е смятан за господар на четирите елемента, не само на земята — напомни Дакиан. — От което следва, че притежава силите на безсмъртен. А Александър е сред първите хора от Запада, на когото се е гледало като на божество тук на земята.
— Нали не вярваш, че има богове, които, приемайки човешки образ, са тук на земята? — попитах. — Обичам тези стари легенди, но все пак сме в края на двайсети век, нали?
— Напълно подходящ момент за появата им — бе единственият му коментар.
Озовахме се на улицата, обгърната в сумрака на вечерта, и вратите на библиотеката се затвориха зад нас. Под жълтеникавата светлина на уличната лампа Дакиан имаше изтощен вид, но лицето му оставаше все така хубаво.
— Време е да ви оставя. Изморен съм — сподели той. — Ще се видим отново, ако това е желанието на боговете. Макар само да надрасках повърхността на онова, което е важно да знаете, все пак според мен е достатъчно, за да можете да надникнете поне малко „през стъклото“. На ваше място не бих се тревожил твърде за ръкописите. Те не са от толкова голямо значение. Не е достатъчно само да четеш, трябва и да умееш да разбираш. Тази способност, както ви казах, налага и наличие на питащ мозък… и на още нещо.
— Още ли има? Като това да задаваш правилния въпрос? Но докато бяхме в Хофбург, ти спомена, че си единственият човек, който може да обясни защо всеки се стреми да се добере до тези ръкописи, както и до свещените реликви, и че ти си единственият, който може да даде отговор на въпроса защо те са толкова важни и опасни в същото време. Защо не го направиш?
— Не си ме разбрала, казах, че има само един човек, който може да отговори на този въпрос, но не съм казал, че това съм аз. Може би ще си спомниш думите ми, че санскритският език е ключът към загадката. И също така, че древният храм на огъня, издигнат на мястото на трона на Соломон в Афганистан, е от не по-малко значение. Те двете имат отношение към качеството, за което говорех като за „нещо повече“. Най-доброто му описание дава санскритската дума salubha, която означава „пътят на пеперудата или скакалеца“ — които се хвърлят в огъня, привлечени от светлината и топлината, независимо от опасността, което прави и саламандърът. Да танцуваш срещу течението като сьомгата. Да притежаваш силата на солта.
— Солта ли?
— Точно така, солта. Така високо ценена в древността. В римско време плащали с нея на войниците, оттам и думата salary74. Най-старите селища на келтите в Австрия, едно от най-ранните и най-богатите в Европа е Халщат, високо горе в Залцкамергут — „земята със солените пещери“, съвсем близо до родното място на нашия приятел Лъки и до местата, където е живял по-късно. Името подсказва и източника на богатства в този район: немската дума за сол — Salz и старогерманската дума Halle, hal — са келтското наименование на „сол“.
Изтръпнах, спомняйки си онова, което Лъки бе казал на Дакиан, според разказа на Лаф: в Залцкамергут ще бъде открито посланието на древните, написано на руническо писмо… Какво щеше да коства откриването на това послание? Виждала бях солните езера и извори високо горе в Австрийските Алпи, както и изумителните образувания в подземните солни мини, обвити с тайнствеността на пещерата на Мърлин и на седемдесетте и седем легендарни града.
— Да не искаш да кажеш, че когато Хитлер построява къщата си в Оберзалцбург, се опитва да се включи в енергийния пояс на скритите градове на Александър и цар Соломон? — попитах.
— Всичките тези неща — рече Дакиан, — Соломон, саламандърът, сьомгата и дори град Залцбург имат нещо общо и това е солта. Дали ще е sal, или Salz, или sau, или sault — всички те произхождат от saltation, което означава „скок, танц“. Това е и тайната съставка, за която говорех, sal sapiente — „умната сол“ или Солта на мъдростта. Пръсваш малко и тя ти дава онези подскоци на интуицията, с които се е славел Соломон и които дават на танцуващото съзнание искряща енергия. Също както сьомгата танцува срещу течението — подобно на скока на вярата.