Выбрать главу

— Имаш предвид името Ермионе? — плахо предположих.

Не можеше да не доловя приликата в названието на жреците на този тевтонски Арманеншафт с една от своите прародителки. С известно неудобство заключих мислено, че ставаше дума за жената, която до този момент в съзнанието ми бе сирачето от Холандия, пристигнало по една случайност с кораб в непозната страна, не бе свършила кой знае колко в земния си път, освен да се омъжи два пъти, да наследи неподозирано богатство и да умре на съвсем млади години.

— Интересно име, не мислиш ли? — усмихна се Волфганг. — Според гръцката митология така се е казвала и деветгодишната, изоставена от майка си, дъщеря на Елена от Троя, същата Елена, която избягала с Парис и станала причина за Троянската война. На гръцки herm означава „стълб“ — истинското название на древните племена, населявали географския център на Германия, и съвсем естествено название на жреците на руните. Стълбовете. Разбираш, нали, че Hermione значи Кралицата на стълбовете. Това е жената, около която всичко се върти. Тя е тази, която е Оста.

Майките

МЕФИСТОФЕЛ: Насила тази тайна ще издам, Седят на трон богините големи, Далеч и от пространство, и от време. Едва ги споменах, и смут обзе ме! Да, Майките!
ФАУСТ: Хм, майките ли? Страшно е почти… Къде е пътят?
МЕФИСТОФЕЛ: Никъде! Незрим, Неведом, немислим, непостижим… Нам няма катинари и врати… Вземи ключето… Последвай го! Той знае откъде При майките и теб да преведе.
Йохан Волфганг Гьоте,
Фауст77
Онзи, който дръзне (да обикне) нещастието И да приеме формата на Смъртта, Да танцува танца на разрушението — При него Майката идва.
Вивекананда78

На пръв поглед баба ми Пандора бе задвижила нещата, разпределяйки съдържанието на своята кутия сред членовете на семейството, но сега излизаше, че е имала и помощник в тази игра. У дома бяха успели да ми набият в главата, че майките в миналото са били две — Пандора и Ермионе, дала живот на всички от потомството и които получиха наследството на нашата баба. Чувствах тази нова ос като гвоздеите, забити в Stock-im-Eisen, Ермионе — кралицата на стълбовете можеше също да помогне със зачукването.

Като стана дума за нея, се запитах какво всъщност знаех за Ермионе Бен, майката на Зоуи, Ърнест и Лафкадио? За мен не беше много важно дали историите, които бях чула за нея, са верни, но Лафкадио твърдеше, че е бедно сираче от Холандия, пристигнало в Южна Африка, става там богата вдовица, а според Волфганг носи името на жрицата на тайния руническо-арийски орден Арманеншафт. За мен до този момент всичко за нея от началото до края бе гръцко.

Но, разбира се, това беше само една от следите, които успях да уловя от всички мнения, митове и повече или по-малко вероятни измислици, на които се бях наслушала в последните няколко дни — това може би беше и онази следа, която Хитлер бе търсил тук в манастира Мелк. Ако Ермионе означаваше „ос“ на гръцки и ако наистина съществуваше географска връзка с митологията, както очевидно предполагаха всички, тогава едва ли щях да срещна в някой телефонен указател, семеен албум или исторически сведения за ранните германски племена, името на толкова значимата Ермионе, която исках да открия.

С влизането си във фоайето на библиотеката видях на стената срещу нас, зад парче стъкло, стара, оцветена ръчно карта на Европа, по която личаха средновековни немски надписи. Двамата с Волфганг приближихме да я разгледаме. Дали е била тук и преди седемдесет години, когато през същите тези врати е влизал Адолф Хитлер?

Встрани от витрината на френски, немски и английски беше поставен надпис, от който се разбираше, че картата е от девети век, от времето на Карл Велики, и показва значими за християнството религиозни места в Европа — църкви, параклиси и светилища. Гръцко име като Еермионе лесно може да бъде открито на картата.

Намираше се на югоизточното крайбрежие на Пелопонес. На картата пред нас бе отбелязано с християнски кръст и дата от първи век. Любопитно бе, че около кръста имаше и четири знака на бога на слънцето Аполон. Което потвърждава факта, че важни езически светилища са били превърнати, както и Дакиан Басаридис изтъкна предишния ден, от места, където се отдавала почит на божества от предишна епоха, в такива на следващата. Ако такова предположение се окаже вярно, то на свещените места от ерата на Овена трябваше да очакваме да видим светилища от ерата на Рибите, започнала преди две хиляди години: Рибите, рибарят на хора и майка му Дева, небесната Дева.

вернуться

77

Гьоте, Йохан Волфганг фон. Фауст. Прев. от нем. Любомир Илиев. София: Атлантис КЛ, 1999.

вернуться

78

Свами Вивекананда (1863–1902) е един от големите духовни учители на нашето време. Основател е на Веданта движението в САЩ през 1893 г. — Б.пр.