— Надявам се, нямаш нищо против — улови ръката ми Волфганг, — но помолих да ни помогнат. — Запътихме се да посрещнем свещеника.
— Професор Хаузер — започна той. Английският му бе със силен италиански акцент, — радвам се, че вие и вашата американска колежка успяхте да дойдете рано, както ви помолих. Вече приготвих някои неща, които вероятно бихте искали да разгледате. Но scusa, signorina79, забравих да се представя. Казвам се брат Вергилио и съм архивист на библиотеката. Надявам се, ще извините лошия ми английски? Роден съм и израснал в Триест. — Той се позасмя смутено и додаде: — Името Вергилио е подходящо име за водач, не мислите ли? Също като Вергилий от „Божествена комедия“, нали?
— Той ли развеждаше Данте из Рая? — попитах.
— Не, развеждаше го Беатриче, прекрасната млада жена, на която според мен вие много приличате — отбеляза той любезно. — Ще си позволя да уточня, че Вергилий го е развел из Чистилището, Преддверието на Ада и в самия Ад. Надявам се преживяването ви с мен да е по-приятно — засмя се той и след това, сякаш се сети за още нещо, додаде: — Данте обаче е имал още един водач, нещо, за което малцина си спомнят, и неговите произведения се пазят тук при нас.
— Кой е бил този човек? — полюбопитствах.
— Свети Бернар дьо Клерво. Изключително интересна личност — обясни отецът. — Макар да е бил канонизиран, според някои той е лъжепророк, наричат го дори Принц на мрака. Вдъхновител е на Втория кръстоносен поход, в резултат на който армиите на кръстоносците търпят поражение и се връщат от свещените за исляма земи. Слага и началото на Ордена на тамплиерите, поставили си за задача да бранят Храма на Соломон в Йерусалим от сарацините. Двеста години по-късно те са обявени за еретици. Тук в Мелк пазим свещените текстове на много от неговите проповеди във връзка с „Песен на песните“, Canticle of Canticles, и посветени на цар Соломон.
Отец Вергилио се обърна и ни поведе в продълговатото помещение; в този момент в главата ми звънна сигнален звънец. Във всеки случай не беше свързан с „Песен на песните“. Оглеждах книгите, покрай които минавахме, но не спирах да се питам какво е това, което ме смущава в този човек. Първо, Волфганг нищо не беше споменал, че някой ще ни придружава или води тук, и то човек, който ще ме осветлява по въпросите на някакъв орден. За пореден път погледнах гърба на Вергилио и изведнъж ми просветна и много се ядосах.
Без свещеническите одежди и под прикритието на мрака, със смачкана върху главата шапка отец Вергилио спокойно можеше да бъде и някой друг. Едва сега осъзнах, че прошепнатите думи в предишната нощ бяха на английски, а не на немски. Вече преливах от ярост, когато отец Вергилио спря пред голяма стъклена витрина почти в дъното на залата и извърна лице към нас.
— Погледнете само, истинско произведение на изкуството — посочи той с ръка ръкописа, местейки воднистите си очи от Волфганг към мен, пръстите му не спираха да си играят с кръста на гърдите.
Успях да извикам на лицето си нещо като усмивка и рекох на своя нескопосен немски:
— Also, Vater, wenn Sie trun hier mit uns sind, was tut heute Hans Claus?80
Свещеникът погледна смутено моя спътник, който извърна лице към мен:
— Ich wusste nicht dass du Deutsch konntest.81
— Nicht sehr viel aber sicherlich mehr als unser osterreichischer Archivar hier.82
— Мисля, че засега ни помогнахте достатъчно, отче — рече Волфганг на свещеника. — Може ли да ни изчакате за малко в преддверието, докато разменя две думи с колежката си?
Вергилио кимна два пъти, промълви едно прибързано scusa’s83 и излезе навън.
Волфганг се наведе над витрината със скръстени ръце и впери очи в ръкописа. Хубавото му лице с черти на римски патриций се отрази в стъклото.
— Прекрасен е, нали? — отбеляза той, все едно нищо особено не се бе случило. — Нека не забравяме, че е изработен стотина години след времето на свети Бернар…
— Волфганг… — прекъснах неговото излияние. Той се изправи и ме погледна в очите. — Онази сутрин в жилището ми в Айдахо, доколкото си спомням, ти ме увери, че винаги ще ми казваш истината. Какво става?
Волфганг не сваляше очи от мен и чувствах, че под този поглед и айсбергът, сблъскал се с „Титаник“, би започнал да се топи. Признавам, че не останах напълно равнодушна към неговото въздействие. И това не беше единственото, което той поднесе от арсенала си.