Когато Рихард Вагнер написал „Пръстенът на Нибелунгите“, трилогията, която Хитлер толкова много харесвал, той се опрял на германския епос Nibelungenlied, в който се разказва как вихърът от изток, Атила, се сражавал с Нибелунгите, които били всъщност Меровингите.
— Но всичко това се е случило много преди кръстоносните походи — напомних.
— Дори да говорим за едно и също нещо, как може да се свърже то с Бернар или тамплиерите, няколкостотин години По-късно?
— Всичко е предварително предначертано — обади се Вергилио. — В този случай е свързано с три царства: онова, създадено от бащата на Соломон, с база Йерусалим; царството на Меровингите през V в. в Европа и християнските владения в Йерусалим, създадени пет столетия по-късно по време на кръстоносните походи от хора, пристигнали там от същия регион на Франция. Съществуват множество теории, но те всичките се свеждат до едно: кръвта.
— Кръвта ли? — изумих се.
— Според някои Меровингите били със свещена кръв — обясни Вергилио. — Кръвната линия вероятно започва от Иаков84, брата на Исус, или по-скоро от тайния брак на Исус с Мария Магдалина. Други пък твърдят, че кръвта на Спасителя е събрана от Иосиф от Ариматея в Свещения Граал, който Мария Магдалина скрила във Франция, за да бъде запазена до момента, когато науката ще се развие достатъчно, за да може от нея да се създаде човек.
— Имаш предвид нещо като клониране или ново раждане от ДНК материал? — попитах недоверчиво.
— Подобни твърдения — отговори със странна усмивка отецът — са не само еретични, но бих казал и доста глупави. Но не мога да премълча един интересен факт, който знаем за кръвната линия: всички царе на Йерусалим по време на християнството имат родствена връзка с Ида от Лорейн.
Спомних си, че съществуват две важни планини Ида — тази на остров Крит, родното място на Зевс и в същото време място, от голямо значение за култа на Дионис, свързано с Ермионе на картата. Втората е на брега на съвременна Турция — според митологията там е бил съден Парис, от нейните върхове боговете наблюдавали хода на Троянската война, а сега според Вергилио се оказваше, че има и трета Ида — прародителка на всички управници на Йерусалим в продължение на двеста години. Жена от същия този регион, за който говорехме. Очевидно това не беше всичко.
— Голямата история на разцвета на Средните векове в Европа — продължи Вергилио — не са кръстоносните походи, а по-скоро кръвната вражда между две прочути фамилии, известни в историческите книги с италианските имена Гвелфи и Гибелини85. Всъщност те са германци: баварските херцози Велф, чието име в превод означава новородено вълче или мече, и фамилията Хохенщауфен от Швабия, наречена още Waiblingen или „медена пита“. Един човек само съчетава кръвта на враждуващите в себе си и по една случайност той е протеже на Бернар дьо Клерво. Това е Фридрих Барбароса86, който оцелява от инициирания от Бернар дьо Клерво и катастрофално завършил Втори кръстоносен поход и става император на Свещената римска империя.
Като пръв владетел, в чиито вени са обединени мощните кръвни линии на тези две германски племена, които с битките си определят до голяма степен историята на Средните векове, Барбароса е възприеман като спасител на германския народ, като някой, който ще ги обедини един ден, за да ръководят света. Вече шейсет и три годишен вложил много усилия да организира Третия кръстоносен поход. По пътя към Свещената земя обаче той се удавил във водите на река в Южна Турция. Според легендата той спи дълбоко някъде в земите на планината Кифхаузер в Централна Германия и ако се наложи, ще се събуди, за да помогне на народа си. — Вергилио отпусна длани върху картата и ме погледна. — Не ви ли напомня тази легенда на една друга история?
Поклатих глава отрицателно и тогава Волфганг очерта с пръст кръг около територията, за която говореше. Изтръпнах при думите му.
— Според архитекта на Хитлер, Алберт Шпеер — обясни той, — на това място след победата на Германия във войната Хайнрих Химлер искал да създаде паралелна държава на СС. Да настани там висши офицери и жени, подбрани от специален отдел на СС по генеалогия, които да сложат началото на отделна нация и на нов райх. Желанието му било да прочисти кръвта и да възроди древния мит за връзка между земя-кръв-почва.
85
Гвелфи и Гибелини са фракции в Северна Италия, които подкрепят респективно папата, първите, и Свещената римска империя, вторите, през XII и XIII в. Борбата за власт възниква по повод избухналия през XI в. конфликт, свързан с правото на владетелите да назначават епископи и абати в своите владения. — Б.пр.
86
Фридрих I, наречен Барбароса (Червената брада), е германски крал от 1152 г. и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г. В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет. През 1189 г. взема участие в Третия кръстоносен поход, като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел има значение за объркване и отслабване на Константинопол и победата на въстанието на Асен и Петър, освободило България от византийско робство. — Б.пр.