Гледах го, обзета от ужас, но той не беше свършил.
— Известно е, че неслучайно Хитлер нарича офанзивата си на изток „Планът Барбароса“ — искал е да напомни по този начин за легендата за заспалия в планината император Фридрих и да възроди магическата сила на отдавна изчезналите Меровинги. Мечтаел да създаде утопичен нов ред на базата на чистата кръв.
Кръвта
Съществува убеждението, че кръвта във вените [на Меровингите] им дава магическа сила: те са в състояние да накарат растенията да растат, докато крачат из полето, разбират песента на птиците и какво си говорят дивите животни, непобедими са в битките, ако не подстригват косата си…
Пипин [пръв от Каролингите] бил лишен от магическата сила, наследена с кралската кръв. Ето защо поискал благословията на Църквата…, за да покаже на поданиците си, че кралската власт не се полага по наследство, а се дава от Бога. Така той станал първият монарх, управлявал по Божията милост. За да подчертае още по-добре важността на този акт, той бил помазан два пъти — вторият път заедно със синовете си [Карл Велики] и Карломан, за да обедини новата идея за монархия, благословена свише, с германската концепция за магическа сила, предавана по кръвен път.
Тибериас, Галилея:
пролетта на 39 г. сл. Хр.
По това време [Ирод Антипа] попаднал под властта на една жена, станала причина за много от неговите нещастия.
В дъното на всички беди, сполетели нашата раса, ще откриете жена.
Както всяка сутрин и тази Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея, стоеше с разперени ръце в центъра на една от стаите си в двореца, докато трима слуги го обличаха и приготвяха, за да се яви в приемната за изслушване на молителите. Прикрепиха връзките на златната плочка и тежките й ланци върху гърдите му — знак за държавната власт и неговия сан, и наметнаха върху раменете му официалната червена наметка. Най-сетне тоалетът му бе готов, личният му слуга Атикус, освободен роб, пусна мъжете да си вървят и тръгна след господаря си заедно със стражите, охранявали до този момент вратата на стаята, по дългата покрита тераса пред личните помещения на сановника в просторния палат в град Тибериас87.
Този преход, който обикновено извървяваха в пълно мълчание, бе единствената възможност Ирод да остане сам и да помисли на спокойствие, а сега той наистина имаше за какво да мисли. Вече знаеше за неприятностите, които го очакваха в приемната с току-що пристигналия пратеник на император Калигула, който в момента бе в лятната си вила в Байе88 — този император, който Антипа не можеше да си позволи да забрави, се бе обявил за богоравен.
От всички беди, сполетели напоследък Антипа, тази щеше да се окаже най-неприятната. И сега, както при предишните кризи, в центъра на събитията се оказваше собственото му семейство. Дали не беше нещо вродено, с горчива ирония си помисли Антипа. Както мнозина бяха забелязали, в историята на династията Ирод не липсваха роднински проблеми. Все едно дали ставаше дума за объркани бракове, кръвни вражди, кръвопролития или истински кървави бани, семейството на Ирод умееше да пази всичко в своя кръг.
Тази болест в кръвната линия на Ирод датираше още от времето на бащата на Антипа — Ирод Велики. Човек погълнат от своята сексуалност и алчност, той бе успял да разпростре жаждата си за богатства и власт в кръвта на собствените си роднини. От десетте си жени имаше дванайсет деца, много от които ликвидира успешно с решителност и замах, каквито обикновено се полагат на жертвени животни.
Преди години Антипа се намираше твърде далеч от наследяването на баща си, но поради неочаквания недостиг на наследници след неговата смърт преди четирийсет години, Антипа заедно с брат си Архелай и полубрат му Филип от Иерусалим поеха царството. Вече на шейсет Антипа стана наследник и на двамата си починали без време братя. Той бе единственият Ирод, управител на еврейските земи. Сега обаче всичко се бе променило — до голяма степен благодарение на машинациите на амбициозната си съпруга Иродиада.
Антипа знаеше от самото начало, че най-голямото му проклятие е тази негова любов, маниакалната му страст към жената, която всъщност бе негова племенница и която при първата им среща бе съпруга на Ирод Филип от Рим — друг негов полубрат. Оскърблението да откраднеш законната жена на брат си, бе за евреите поданици тук в Галилея рана, допълнително утежняваща факта, че той отхвърли първата си жена — принцеса с царска кръв.
87
Едноименен замък на Ирод Антипа в околностите на Тибериас (Тивериада) — град, издигнат в чест на император Тиберий. — Б.пр.