И сякаш за да утежни цялата ситуация, преди десет години, подстрекаван от жена си и дъщеря й Саломея, Антипа нареди да обезглавят духовния водач на простите хора от есеиска общност, чиято единствена вина бе, че нарекъл публично съпругата на тетраха — блудница. И сякаш не беше достатъчно за жадната за власт Иродиада да обезглави човек, за да спаси репутацията си — сега тя отново бе на дъното на пореден конфликт в и без това следеното от всички тяхно семейство.
Преди повече от четирийсет години, когато бащата на Иродиада беше обезглавен по нареждане на Ирод Велики, тя и брат й Агрипа били отведени на бърза ръка от майка им в Рим, където били отгледани заедно с децата на императорското семейство. Агрипа се превърна в най-разглезения мъж под слънцето. Развратен прахосник, единственото, което бе успял да постигне, бе да развие вкусовете на цар. Точно в това се коренеше поредният проблем на Антипа. Заради приятелството на Агрипа с Калигула — изкачил се неотдавна на императорския трон.
Щом Тиберий почина, Калигула — това порочно момче доскорошен танцьор при императора, наследи трона и почти веднага освободи Агрипа от затвора. Не само това, но и го обсипа със земи и титли с щедрост, която много скоро щеше да унищожи цялото богатство на Тиберий от двайсет и седем милиона сестерции. Калигула подари на Агрипа земи, които според Иродиада се полагаха на съпруга й Антипа, включително и свещените земи, където се намираше гробът на Авел, син на Адам и Ева — първото място, където човечеството бе проляло своя кръв.
Хевронският народ винаги е имал проблеми с парадокса на кръвната връзка. Нима техният бог не бе забранил да се пролива кръв — „Не убивай“? Антипа може да беше само приело вярата еврейско момче с майка самарянка, но със забраната или не, тя се бе оказала негова собствена проверка и проклятие. Щеше за пореден път да бъде подложен на изпитание, което като нищо щеше да се окаже проклятие.
Ирод Антипа добре знаеше колко силна може да е отровата в жаждата за власт, дори и тази на собствената му съпруга. Унизена от факта, че брат й е станал цар, докато съпругът й бе все още тетрах, Иродиада не спираше да натяква, докато Антипа не изпрати пратеници на Галилея в Рим с подаръци за алчното момче император с надеждата да го подкупи за съответна отплата. Този подход обаче се бе оказал неудачен и заработи против тях. Пратениците се върнаха от Байе с дълъг списък от дарове, които императорът очакваше да получи от Антипа. Един от предметите в този списък накара сърцето на Антипа да подскочи, защото освен високата цена имаше значение и лично за него.
Това го връщаше назад във времето, когато бяха отишли да празнуват рождения ден на Антипа в крепостта Макайрос89, строена от Ирод Велики източно от Мъртво море. Прекрасната дъщеря на Иродиада, Саломея, беше с тях. Все още младо момиче, тя беше танцувала в чест на събитието. Естествено, Иродиада неслучайно бе избрала това място за тържеството, защото в тамошния затвор бе хвърлен отдавнашния й враг. И така, след възхитителния танц момичето помоли да му бъде изпълнено едно желание.
Години след това отвратителната сцена продължаваше да спохожда сънищата на Антипа. И сега му се повдигаше при спомена. Не стига, че убиха човека по искане на Иродиада, но тя нареди да отсекат главата му и да я донесат на поднос в залата, където бяха събрани гостите. Слугите я внесоха, подредена като глава на ловен трофей! Ала не беше само отвращението от грозната сцена, за Антипа имаше и нещо друго, което той никога с никого не беше споделял, макар много пъти да си мислеше за това. Ставаше дума за подноса, на който бе сложена главата.
Антипа бе виждал този предмет в младостта си. Това беше реликва, изкопана от развалините на хълма на Храма по време на скъпото му възстановяване, започнато от баща му Ирод Велики. Смяташе се, че е било част от съкровището на цар Соломон, заровено набързо по време на разрушаването му. Баща му често се шегуваше, че, сети ли се за този диск, Антипа неизменно изтръпва, защото се говореше, че именно с него Персей се е отбранявал по време на двубоя си с Медуза, при който тя се е вкаменила.
А сега този ужасен предмет той свързваше завинаги с отрязаната глава на жертвата на жена си — добре помнеше мършавото измъчено лице с изцъклени очи и полепнала по черепа коса, напоена с кръв.