Как ли бе научил за предмета Калигула, питаше се тетрархът.
И защо това момче, обявило се за богоравно, бе решило, че иска да притежава щита?
Рим:
пладне, 24 януари 41 г. сл. Хр.
Не парадокс, а доказана от практиката истина е, че в цялата история на човечеството културният напредък се дължи единствено на сблъсъка на противоположностите.
Разликата в позициите е това, което движи конните надбягвания.
Ирод Агрипа катереше с труд стръмния хълм — дишаше трудно, сърцето му биеше учестено в гърдите, челото му беше цялото в пот. Помагаше му само преторианският страж. Изтръпваше от ужас, че някой ще ги познае. Извършиха го посред бял ден. Най-много се страхуваше, че някой може да се досети какво е увито в одеялото, което мъкнеха.
Кой да повярва, че едно толкова слабо и елегантно тяло на танцьор, мислеше си Агрипа, възхваляван за това, че е бог, ще бъде тежко като торба с камъни. Близо трийсетте рани с нож в лицето, стомаха и гениталиите на Гай Цезар, съвсем жив до преди двайсет минути сред колонадата, трудно можеха да убедят някого, че император Калигула е бил безсмъртен като бог.
Тялото беше още топло, когато го понесоха нагоре по хълма Есквилин към градините Ламиан, но пропитата с кръв тога вече се вкоравяваше на студения януарски въздух. Агрипа си даде сметка, че предвид обстоятелството, че императорът е починал от насилствена смърт, едва ли ще е възможно държавно погребение, молеше се само да успеят да го погребат бързо, преди полуделите тълпи да открият трупа и да предприемат любимото забавление на римляните — поругаване на мъртвия.
Грозното убийство стана пред очите на Агрипа. Бе напуснал залата с Калигула и Клавдий, където бяха гледали Палатинските91 игри. Императорът спря, за да погледа репетицията на група момчета, които щяха да представят танца си с епизоди от Троянската война след неговото завръщане след обяда. В този миг го нападнаха.
Многочислената групата, сред която Агрипа с изненада забеляза и лично подбраните от Калигула охранители от германски и тракийски племена, се спусна върху императора с ножове и копия, крещейки обидни и неприлични думи, мушкаха, където им попадне, докато тялото спря да дава признаци на живот. Клавдий, който бързо се беше скрил зад една от завесите на хермеума, бе открит и изтикан навън на безопасно разстояние от един от преторианците.
В бъркотията няколко мъже се отделиха, за да открият жената и сина на Калигула, а онези от сенаторите, които участваха в заговора, побързаха да свикат извънредно заседание на Римския сенат, за да подложат на гласуване идеята си за връщане на републиката. Събитията се развиха с такава бързина, че и до този момент, докато тътреше крака нагоре по хълма, главата на Агрипа още се въртеше. Най-сетне стигнаха залесената част на хълма, където можеха да спрат под прикритието на зеленината и да скрият товара си. Стражът се залови да копае, а Агрипа приседна на един камък и обърса потта от челото си.
Чиста случайност беше, че Агрипа бе в Рим точно в този ден.
Преди две години Калигула прогони в Лунгдунум, Южна Галия, Ирод Антипа и съпругата му, сестрата на Агрипа, Иродиада, заради множеството им претенции за привилегии. Сега чичо му Антипа бе вече мъртъв, Иродиада — също, и се оказа, че Агрипа държи в ръцете си територии, чийто размер приближаваше този на владенията на дядо му Ирод Велики. Заедно със земите обаче той наследи и всичките неприятности. Не на последно място сред тях бяха конфликтите между римските му покровители и неговите поданици — дълбоко религиозните евреи.
Последната му тревога, предизвикала и посещението му в Рим през последната седмица, бе решението на императора „да даде урок на евреите“ за неприятностите, които причиняват на своите господари. Калигула бе решил да постави своя гигантска статуя като богоравния Гай насред Храма в Иерусалим.
Говореше се, че статуята вече пътува с кораб към пристанището Йопа. Агрипа бе убеден, че в момента, в който фигурата стъпи на еврейска земя, населението ще се вдигне на яростни протести, ето защо побърза да замине за Рим с надеждата, че ще успее да промени нещо, преди събитията да станат необратими.
Нима Агрипа не беше израснал край Клавдий, чичото на Калигула, в самото сърце на императорското семейство? Беше останал достатъчно близо до Калигула през всичките тези години, за да прибере богат урожай от златни ланци и бижута, да не говорим за цяло царство. Следователно той имаше основание да се помъчи заедно с Клавдий да убеди младия император да спре плана си. При пристигането си в Рим Агрипа завари един напълно променен човек.