Бях толкова горд, че на мен се падна честта да изтичам до извора със стомната за вода, та когато учениците му пристигнат, да ме познаят и да ме последват, и така да научат къде ще се проведе срещата им с него. Но тъкмо този спомен ме накара да седна да ти пиша днес.
Чичо Варнава, който както обикновено, поръча да ти изпратя най-сърдечните му братски поздрави, ми каза, че когато това лято навърша двайсет и една, ще съм напълно готов да проповядвам казаното от Учителя, че гръцкият и латинският ми са достатъчно добри, за да го придружавам при първата ми официална мисия сред неевреите. Това, естествено, е чудесна новина и знам колко много се гордееш ти за моя напредък. Чудесно ще е да имаме втора църква извън Иерусалим. Има обаче едно нещо, което вгорчава всичко, и за него ще те помоля за съвет. Моля те да не го споделяш с никого, дори и с най-близките си като Симон Петър например. Много скоро ще разбереш защо те моля за това.
Тук в Антиохия пристигна един човек и изрази пред чичо Варнава желание да работи за нашата вяра. Евреин е от Вениаминовото коляно, израснал на север в Киликия. Като млад се обучавал при равина Гамалиил в Храма в Иерусалим, така че мисля си, че може и да го познаваш. Казва се Савел от Тарс. Та той, майко, е проблемът.
Бързам от самото начало да отбележа, че този човек има много качества. Изключително образован, той познава добре Тора93, Мишна94, говори класически иврит, свободно борави с латински, гръцки, пунически и стандартен арамейски. Произхожда от богато и уважавано семейство на производители на текстил, което държи основната концесия за снабдяване на римските легиони с онова кораво платно — сплъстена козя вълна, което се използва за изработване като започнеш от палатки, та стигнеш до сандали и обувки. Ето защо те са получили и постоянно римско гражданство. Всичко това, естествено, е в плюс за Савел и обяснява до известна степен защо чичо Варнава толкова много го хареса.
Оттам започва и първият ни конфликт, майко. Според мен на Савел от Тарс трябва да се гледа като на човек свикнал с привилегиите от самото си раждане — богат образован, свикнал да пътува — с две думи римски гражданин. На какво се противопоставяше най-много Учителя — на това да бъдеш различен от царството. Може да се изрази и по-кратко: да си от привилегированите. А за да съм по-ясен, трябва да ти разкажа за някои подробности, предхождащи приемането на нашия ред от Савел. Нарочно не казвам „на нашата вяра“, защото той си има негови собствени предварителни убеждения и вярвания. Уверявам те, че всичко, което ще ти пиша по-нататък, съм го чул от собствените му уста.
Докато се образовал при Гамалиил в Иерусалим, Савел за първи път се запознал с много от действащите секти в религията ни: зилоти, есеи, сикарии95, а те всички проповядват освобождаване от Рим. Бил е под тяхно влияние подобно на Кръстителя, братовчед на нашия Учител, който, както знаеш, се „върна към природата“, ходел е облечен в дрипи и кожи, хранел се е с корени, диви плодове и мед. На времето всички те се отнасяли с огромно пренебрежение към нашия Учител и последователите му.
Като изтъкнат жител на космополитния град Киликия, Савел изпитвал искрено отвращение към примитивните селяни. Макар и евреин, той се ползвал с най-висшите права и почести на земята: гражданин на Римската империя — единствен документ за право да живееш в цивилизования свят. Гледал на юдеите като на обикновени войнстващи размирници. Истеричните им претенции за освобождаване от римското управление — и религиозни, и политически, го вбесявали. Бил убеден, че трябва да бъдат спрени.
Поискал дори разрешение от своя ментор Гамалиил да ги преследва и да ги закара до някой храм, където да бъдат съдени според римските закони като еретици и да бъдат убити с камъни. Гамалиил мъдро го посъветвал да не се занимава с това, защото противоречи на еврейския закон, възприет от народа още от времето на дядото на учителя — великия Хилел. Ядосан, Савел се отказал от по-нататъшното си обучение и отправил молбата си този път към назначения от римляните първосвещеник Каиафа, който с радост приел нов доброволец, който да изпълнява поръчки в подкрепа на римското управление и да се справя с размирните бунтовници. Скоро се оказало, че Савел е чудесният кандидат за тази доста кървава задача.
94
Устно предавани неписани закони, предадени на Моисей от Господ на планината Синай. Официален кодекс на еврейския начин на живот. — Б.пр.
95
Движението на зилотите (наричани още сикарии) се заражда през I в. и се обявява срещу езическата култура и против самата юдейска върхушка. Активно участват в I Юдейска война, антиримско въстание през 66–70 г. По социален състав принадлежат към низши и маргинални обществени слоеве в обществото.
Есеи — месианска община, съществувала през II–I в. пр. Хр. Названието им произхожда вероятно от арамейската дума асия — Божии слуги, светци. Представляват затворена общност, проповядваща бедност. Обявяват юдейските жреци, особено фарисеите, за нечестиви и за осквернители на Иерусалимския храм. В противоположност на фарисеите проповядват простота на възгледите и дори се обявяват за неуки.
Сикарии — екстремистка група зилоти. — Б.пр.