Ти, майко, едва ли ще повярваш, че Савел от Тарс беше в тълпата, която призоваваше да се пролее кръв пред двореца на Пилат в нощта на процеса срещу Учителя! Скоро след това Савел отново беше в тълпата, която преби с камъни до смърт нашия приятел Стефан. Твърди, че не е хвърлил нито един камък, а само помагал на другите да се целят по-добре. Този човек е напълно безскрупулен и това негово приемане на нашите убеждения ми се струва напълно неправдоподобно.
Въпреки множеството си дарби Савел от Тарс има сериозно заболяване. Страда от болестта на цезарите, наричана от гърците „епилепсия“. Видях го с очите си и да ти кажа — гледката не е много приятна. Както си говори, а речта му се лее, изведнъж го виждаш проснат на земята с пяна на устата, обърнати очи, от гърлото му се носи хъркане, сякаш в него са се вселили демони. Той дори пътува със своя лекар.
Решението му да се присъедини към нас и да стане последовател на Учителя, което за мен е напълно необяснимо и подозрително, е взето след такъв припадък. Савел твърди, че след смъртта на Стефан бил изпратен от свещеника Каиафа на мисия в Дамаск, за да следи някои наши привърженици. Пред вратите на града получил поредния пристъп. Паднал на земята и пред очите му блеснала силна светлина. Тогава чул и гласа на Учителя, който го попитал защо го преследва.
Някои от нашите кохорти го открили на пътя и го занесли в град Дамаск и се погрижили за него. След няколко дни му помогнали и да възвърне зрението си. Когато се съвзел, се оттеглил сред природата и останал там няколко години. Какво е правил там, отказва да коментира.
В резултат обаче се убедил, че е получил личен призив от Учителя и така бил осенен. Заминал за Иерусалим, където се срещнал с брата на Учителя, Иаков, и Симон Петър, за да им съобщи намерението си да оглави наша църква единствено въз основа на твърде съмнителното си видение. Доколкото разбрах, те го отхвърлили и той се обърна към чичо Варнава като към независим предводител на северната църква.
Искам да кажа, майко, че на такъв план е способен единствено майстор манипулатор като Савел от Тарс. Какъв по-добър начин да се наместиш в лоното на тази общност, която съвсем доскоро си нападал? Да се яви пред портите на Дамаск като истински троянски кон и да победи като червей — отвътре! Как е възможно чичо ми да загуби ума си от такъв шарлатанин, и то при толкова прозрачен план?
Ако беше само това, нямаше да ти пиша това писмо. Има и още нещо, което според мен е по-страшно и не предвещава нищо добро.
Сигурно ще си спомниш, че преди осем или девет години, скоро след смъртта на Учителя, Мириам от Магдала дойде при нас от името на Иосиф от Ариматея и помоли всеки от нас да разкаже какво си спомня от събитията, случили се през последната седмица от живота на Учителя. Макар да бях дете тогава, тя поиска това дори от мен.
Миналата година получих писмо от Мириам, писано малко преди тя да напусне Ефес, за да отиде при брат си и сестра си в мисията, която те започнаха в Галия. Тя ми пише, че е запечатала тези сведения на очевидци в глинени делви и ги изпратила по Иаков Заведеев на Иосиф от Ариматея в Британия. Първоначално не разбрах много от писмото й. Едва когато Савел от Тарс сподели, че знае за тези документи и започна да ме разпитва за тях, взех да схващам.
Мириам най-сетне получила вест от Иосиф, че тези сведения на очевидци, заедно с личните му спомени, му помогнали да види цялата картина по-добре, отколкото това беше възможно веднага след смъртта на Учителя. Макар Иосиф да не беше споделил с Мириам подробности, докато не пристигне в келтските земи, тя успя да ми съобщи какво й е казал: излиза, че с моята роля като водоносец при тази последна вечеря по Пасха може да съм чул, видял и дори сторил няколко неща, които биха могли да допринесат картината да стане по-ясна. Тайната обаче, която самият аз не разбирах до писмото на Мириам, включва и поръченията на Учителя към мен в онази съдбовна вечер преди точно десет години, както и истинското им значение.
Тогава ми поръча да отида до Змийския водоем с голяма глинена стомна, да мина през Есейската порта и да отведа учениците до нашата къща на хълма Сион. Знаеха, че трябва да последват носач на вода, но това, което тогава нямаше как да знам, но Мириам ми посочи, е, че има и съзвездие Водолей, символ на предстоящата епоха. „Защото аз съм алфата и омегата — първият и последният“, учеше ни Учителя. Дали е искал да каже, че е връзката между началото и края на настоящия еон?
Този въпрос ме върна отново към Савел от Тарс, майко? Живял съм край този човек в продължение на около година, но той си остана за мен загадка. Сега вече някои неща започнаха да ми се изясняват: промени името си от Савел на Павел. Според някои той просто копира необикновеното желание на Учителя да дава прозвища на учениците си. Мисля, че разкрих истината — не става дума за страстта на Учителя да търси скрито значение в числата: гематрия.96
96
Литературно средство, което позволява сборовете от определени фрази да дават свещени числа. — Б.пр.